В Корана Аллах ни предоставя за прочит и разми­съл много разкази, от които да се поучим. Преди нас е имало много поколения, които били унищожени, но в нашето съвременно общество примери от техния жи­вот все още съществуват, въпреки че тяхната епоха е от­минала. Бих искала да ви разкажа разказа, в който Ал­лах Теаля ни представя Карун – горделивеца. За тази история говори сура Касас, айети 76–83. Самото име на сурата, означаващо разкази, ни казва много неща.

„Карун бе от народа на Муса и ги потискаше. Но Ние му дадохме от съкровищата толкова, че група силни мъже едвам носеха ключовете му. Него­вият народ му рече: „Не ликувай! Аллах не обича ли­куващите [заради богатство]. И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом, и не забравяй своя дял от земния живот, и върши добро, както Аллах ти е сторил добро! И не се стреми към развала по земята! Аллах не обича сеещите разва­ла“. Рече: „Всичко това ми бе дадено само заради мо­ето знание“. А не знаеше ли той, че Аллах погуби от поколенията преди него и по-силни, и по-богати? И не ще бъдат разпитвани престъпниците за грехове­те им.

И се показваше той пред своя народ с разкоша си. Онези, които желаеха земния живот, казва­ха: „О, да имахме и ние същото, което е дадено на Карун! Той има щастлива съдба“. А дарените със знанието казваха: „Горко ви! Най-доброто е награ­дата на Аллах за онзи, който вярва и върши пра­ведни дела. Но ще я получат само търпеливите“. И сторихме земята да погълне него и дома му. И нито имаше кой да го защити от Аллах, нито можеше сам да се защити. А на сутринта онези, които дов­чера мечтаеха да бъдат на негово място, казаха: „Ах, наистина Аллах разпростира препитанието за когото пожелае от Своите раби и Той го свива. Ако Аллах не бе ни пощадил, би сторил [земята] и нас да погълне. Ах, неверниците никога не сполуч­ват!“. Ще отредим отвъдния дом за онези, които нито искат да се възгордяват на земята, нито да рушат. Краят принадлежи на богобоязливите.“

И така, Карун бил от народа на Муса (а.с.), но знаем, че при всеки пратеник е имало отричащи и над­менни хора, които не искали да последват писанията и пратениците – изпратени като оповестители. Карун бил от групата на потисниците, които искали да поп­речат на Муса (а.с.). Аллах Теаля го дарил с голямо бо­гатство – толкова, че дори ключовете му били тежки за носене от неговите слуги. Разкошът и охолството, в което живеят така наре­чените „богаташи“, мамят хората по един необичаен начин, отделяйки ги от всичко духовно и пренасяйки ги в материалния свят, в който губят ум и разум. Ликуването за това, че имаш, а другите нямат, е нещо, порицавано в исляма. Всичко, което притежаваме, е на Аллах Теаля. И трябва да живеем със съзнанието, че както Той ни го е дал, така може и да ни го вземе, тук влиза всичко, което имаме. Народът на Муса (а.с.) го предупредил, че не трябва да ликува за богатството, с което го е удостоил Аллах, и да бъде добър към хората, така както Аллах му е направил добро. Този човек бил толкова високомерен, че влачел по земята одеждата си от високомерие. Но забравял, че богатството в зем­ния живот не е признак за обичта на Аллах към нас, напротив, то може да бъде и обратното – средство, чрез което да спечелим Неговия гняв.

Богатството може да бъде път към благодеяние за нас. Защо Аллах Теаля е повелил да се дава зекят? Цел­та на зекята е едно материално и духовно почистване. Материалното се изразява в това да заделим онази част от имуществото ни, която се пада на нуждаещите се. Във всяко богатство бедният има дял. Ако богатите бяха щедри и даряваха този дял, по света нямаше да има толкова много протегнати ръце.

Една друга заблуда, в която живеем, е мисълта, че „заради знанието, което имам, Аллах ми даде бо­гатство, аз го заслужавам“. Може би ни се струва, че благодарение на усърдната ни работа или знание сме това, което сме. Разбира се, това е така, но до определе­на степен. Забравяме ли, че ако Аллах не ни беше дал разум, ние нямаше дори да знаем кои сме? Ако Аллах ни лиши от ръцете и краката ни, коя работа ще ни дос­тави удоволствието, което изпитваме сега? Можем да бъдем нещо само и благодарение на Аллах, защото Той е този, който дава нафаката на всеки – както на бедния, така и на богатия. И да не забравяме често срещания обрат в живота. Аз съм богат, имам много, няма такъв като мен – и в един момент колелото се обръща и аз ня­мам нищо! Но винаги можем да кажем: аз нямам мно­го пари, но елхамдулиллях, признателен съм за всичко – успявам в живота.

В айетите се споменава за това как някои хора от общество, което живее по-оскъдно, желаят да бъдат като Карун и да притежават онова, което той има. Това е едно заболяване, наречено завист, което се среща и днес – той има голяма къща, защо само той да има и аз искам. Всъщност ние не знаем каква отговорност и те­жест е да имаш голямо богатство, за­щото за всяко нещо ще бъдем питани.

Има една много поучителна случка, в която един беден човек вли­за заедно с мъртвеца в гроба, за да спечели обещаното огромно богат­ство. Престрашил се, нямало какво да губи, влязъл, за да спечели. Дошли Мункер и Некир за разпита. Казали си: първо да разпитаме живия, тъй като починалият и без това ще си бъде тук, няма къде да избяга. Започ­нал разпитът, който продължил цяла нощ. Разпитът бил само за въжето, което живият притежавал като сред­ство за носене на дърва. Въпросите били: „Откъде взе това въже, на кого е, какво ще правиш с него…“.

На сутринта той излязъл от гро­ба и трябвало да получи завещание­то, което починалият бил оставил. Обаче за учудване на всички живият бедняк казал: „Не искам това богатство, за едно въже ме разпитваха цяла нощ, какво остава за това богатство?“.

Вярващите знаят, че най-голямото богатство е иманът. Човек, който е без иман, е като камила, за­губила посоката си. Някои хора очакват да получат само в земния живот – и Аллах Теаля ще им даде, но вярващият мисли както за земния си живот, така и за отвъдния. Това е повелята на Аллах Теаля в Корана: „А някои от хората казват: „Господарю, въздай ни в земния живот!“. Няма дял за тях в отвъдния. А някои от тях казват: „Господарю, въздай ни добри­на в земния живот и добрина – в отвъдния! И опази ни от мъчението на огъня!“ (ел-Бакара, 2: 200–201).

В хадис се разказва, че Карун и Муса (а.с.) се срещ­нали и всеки един от тях повелил на земята да се раз­твори и да го погълне. Заповедта на Карун останала глуха и нечута. Когато Муса (а.с.) рекъл: „О, Аллах, заповядай на земята да има надмощие днес!“, Аллах му разкрил, че го е направил. После Муса (а.с.) казал: „О, земя, вземи ги!“. И тя ги погълнала и така погълнала Карун – владетел, дарен с много богатство, слуги, ез­дитни животни, което го погубило.

Всъщност не самото богатство унищожава и по­губва един човек, а виждането за себедостатъчност. Както се казва в сура Аляк, айети 6–7: „Не бива! На­истина човекът неверник ще престъпи всякакви граници от това, че е счел себе си за самодостатъ­чен“.

Списание Мюсюлмани, брой 12, 2019

Автор: Исмие Исмаилова – Студентка във ВИИ