Хусейн и брат му Ахмед бяха развълнувани от настоящите дни. Беше Рамазан, време, в което следва всеки от нас да оцени нещата, които има, и да помисли за хората, които нямат колкото нас.

И двете братчета спестяваха парите си през цялата година. Хусейн, който беше на седем години, седна на леглото си и изсипа парите от касичката си. Монетите се разпиляха из цялото одеяло.

-      Това са много пари! Мама казва, че трябва да помогнем на някого и че Рамазан е времето, в което следва да помислим за хората, които са по-бедни от нас, които нямат толкова много, и да направим нещо хубаво за тях. - каза Хусейн, събирайки парите си на купчинка.

-      Изсипи и твоята касичка, Ахмед! – обърна се Хусейн към брат си.

Тогава монетите и от касичката на Хусейн се разпиляха върху леглото.

-      Леле! С всичките тези пари бихме могли да направим нещо хубаво за някого и да го зарадваме толкова много! - възкликна радостно Ахмед, усмихвайки се.

-      Рамазан е толкова специално време от годината! Радвам се, че може да помогнем на някого.

-      Но трябва да го правим тайно, Ахмед, помни! Трябва да изберем някого и да направим нещо много хубаво за него, без той да знае, че благодеянието е от нас. Кого да изберем? - попита Хусейн.

-      Да изберем съседските деца, Рашид и Фатима. Забелязах, че обувките им са скъсани, има дупки по тях. - обясни Ахмед.

-      Това е добра идея! Със спестяванията си може да им купим нови обувки! Те нямат този късмет в живота си, който ние имаме. Ние имаме толкова много обувки, нали? - попита Хусейн с благодарност.

-      Аз имам три чифта. А ти имаш дори повече. Нека този Рамазан да зарадваме  Рашид и Фатима с нови обувки! - възкликна Ахмед с усмивка.

Хусейн и Ахмед отидоха при майка си. Тя беше заета да приготвя трапезата за ифтара. Като видя децата си да влизат в кухнята, им рече:

-      Ще направя малко баклава за тази вечер.

Тя знаеше, че семейството ѝ обича да си похапва баклава по време на Рамазан.

-      Баща ви е в джамията за намаз. Когато се прибере вкъщи, след залеза на слънцето, ще си похапнем заедно. Междувременно, вие двамата изглежда като да сте наумили нещо?!

-      Искаме да помогнем на някой по-беден от нас. С Ахмед спестявахме през цялата година и сме решили със спестяванията си да помогнем на Рашид и Фатима, нашите съседи…- започна Хусейн.

А Ахмед с вълнение допълни:

-      Искаме да им купим нови обувки!

Мама се усмихна на прекрасните си деца. Почувства се толкова горда с тях!

-      Не си ли гладна, мамо? - попита Ахмед.

Знаеше, че тя не е слагала нищо в устата си от изгрева на слънцето тази сутрин, защото държеше рамазански оруч.

-      Мъничко съм гладна, но всичко е наред. Не се тревожете за мен. Когато пораснете, ще разберете повече и ще може и вие самите да говеете като нас. -  обясни тя.

-      Искате ли да ви заведа в магазина, за да купите обувките за Рашид и Фатима? - попита майката.

-      Ще ни заведеш ли, мамо? Наистина ли?! – възкликна умолително Хусейн.

-      Разбира се, че ще ви заведа! Да тръгваме! - отвърна тя.

Двете момчета, придружавани от майка си, отидоха до магазина за обувки и влязоха вътре. Хусейн избра чифт обувки за Фатима, а Ахмед избра обувки за Рашид. И двамата бяха толкова горди, че с годишните си спестявания са на път да помогнат на някой нуждаещ се. По-късно се прибраха и опаковаха кутиите за обувки в кафява подаръчна хартия.

С нетърпение очакваха да дойде нощта, когато в тъмнината щяха тайно да оставят своите подаръци за съседските деца Фатима и Рашид.

Слънцето започна да залязва и да се спуска под хоризонта. Малко по-късно се прибра и бащата на момчетата.

Двамата с майка им направиха рамазанския си ифтар със супа от леща, а после хапнаха и сандвичи с домати и краставици.

Мама извика момчетата:

-      Хусейн! Ахмед! Елате да хапнете баклава и по някоя прясна фурма!

Децата бързо дотичаха в кухнята. Мама им отряза по едно голямо парче от сладкиша.

Момчетата излапаха баклавата, нямайки търпение да осъществят планираното си добро дело.

-      Изчакайте малко, деца… - прикани ги баща им с усмивка.

Навън вече се беше смрачило. Майката накара Хусейн и Ахмед да отидат и да вземат кутиите, които бяха опаковали толкова внимателно. Момчетата облякоха връхните си дрехи и се насочиха към къщата на Рашид и Фатима. Майка им, шептейки, ги предупреди:

-      Добре, деца. Трябва да сме много тихи и много бързи. Ахмед, ти отиди да почукаш на вратата, а след това бързо изтичай към този храст, където ще се скрием аз и Хусейн. Ще наблюдаваме как Рашид и Фатима ще дойдат и ще намерят подаръците си.

Хусейн и Ахмед бяха изпълнени с искрени радост и нетърпение. Лицата им грееха от щастие и възторг! Хусейн и майка му се скриха в храста, а Ахмед тръгна към вратата на дома на съседите. Той остави и двете кутии пред входната врата и почука силно. След което бързо избяга, за да се скрие при майка си и брат си.

-      Шшшт! – прошепна предупредително майката. - Някой отключва вратата.

Те наблюдаваха как Рашид и Фатима излизат навън.

-      Вижте! Подаръци за нас! Някой ги е оставил тук! - извика Рашид с вълнение.

Двамата с Фатима се огледаха. Беше много тъмно и не можаха да видят никого. Взеха кутиите нетърпеливо и ги внесоха у дома.

След минута-две, изчаквайки да се уверят, че никой няма да ги види, Ахмед, Хусейн и майка им тихичко излязоха иззад храстите и си тръгнаха към вкъщи.

Прибирайки се у дома, Ахмед започна да се смее със задоволство.

-      Татко! Татко! Готови сме! Успяхме! Оставихме тайничко подаръците и си тръгнахме, без никой да разбере!

Хусейн добави през смях:

-      Не ни видяха, татко! Не разбраха, че сме ние.

Двамата родители се отдръпнаха и погледнаха децата си. Бяха толкова горди с тях! Вече знаеха, че децата им познават истинското значение на това да даваш в името на Аллах, очаквайки отплата само и единствено от Него.

На следващата сутрин, когато Хусейн, Ахмед, майка им и баща им излизаха от вкъщи и се качиха на колата си, за да отидат до центъра на града, те видяха Рашид и Фатима да играят навън. Братчето и сестричето бяха обути в чисто новите си обувки. Никой не каза нищо. Хусейн и Ахмед само се усмихнаха с удовлетворение… Защото това беше един от най-хубавите Рамазани в живота им!