Една от най-важните и интересни теми, свързани с вярата в неведомия свят, е темата за меляикетата. Според ислямската догматика вярата в тях е задължителна, а онзи, който отрича съществуването им – не се приема за мюсюлманин. Аллах Теаля е споменал думата „меляике“ в Свещения Коран осемдесет и осем пъти. Според арабските тълковни речници думата произлиза от „улюке“, тоест „писмо“ или „послание“, а онзи, който предава това послание, бил наречен „мелек (мн.ч. меляике)“, тоест пратеник (и пратеници). Много често думата „меляике“, в наличната ислямска литература на български език, бива превеждана като „ангел“. Но тъй като това название ни дава първоначална представа за ангелите в християнската култура, то по-правилно е сред мюсюлманите да се използва оригиналното наименование – мелек или меляике. От Свещения Коран научаваме, че меляикетата са създадени много преди Адем (а.с.). Тъй като те са първите, на които Аллах Теаля е съобщил, че ще го сътвори. А за тяхното естество научаваме от Пейгамбера (с.а.с.), който е казал: „Меляикетата бяха създадени от нур (сияние), джиновете – от ярък огън, а човекът – от онова, което вече ви бе споменато (тоест от пръст)“ (Муслим). Те никога не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели. Той, Превеликия, им дал способност да се превръщат в каквото им повели, така че понякога те се явявали пред Неговите Пейгамбери като хора, а понякога – в истинския си образ. Представа за това ни дава Абдуллах ибн Месуд (р.а.), който разказва, че Мухаммед (с.а.с.) видял Джебраил (а.с.) в истинския му образ. Той имал шестстотин крила, като всяко едно от тях можело да покрие хоризонта пред него (Ахмед б. Ханбел). Меляикетата са най-могъщите същества, които Всевишния Аллах е създал. В сура ет-Теквир се повелява: „… той [Коранът] е слово, дадено на достоен пратеник [Джебраил], имащ огромна сила, утвърден при Владетеля на Трона“(81: 19–20). На много други места в Свещения Коран се споменава, че те нямат пол – мъжки или женски, и че нямат потребност от ядене и пиене, нито пък се изморяват. Никой друг освен Аллах (дж.дж.) не знае техния брой, но в хадис, предаден от Бухари, се споменава, че Пейгамбера (с.а.с.) е казал: „В небесата има дом, наречен Бейт-улмамур. Всеки ден в него влизат седемдесет хиляди меляикета за ибадет и никога не се връщат повторно“. В друго предание се споменава, че това е така от създаването на битието и ще продължи до сетния час. Меляикетата ще умрат, така, както всяко творение на този свят ще погине, и ще остане вечно жив само техният Създател – Аллах Тебареке ве Теаля. Погрешно е мнението, което се разпространява от някои хора, че Иблис – шейтанът, бил мелек от най-приближените меляикета до Аллах Теаля, преди той да се възгордее и противопостави на Неговата повеля. Свещеният Коран опровергава това мнение, като повелява: „Там бдят строги и сурови меляикета, които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели“ (ет-Тахрим, 66: 6). А в друго знамение ясно се разкрива същността на Иблис, казвайки: „И когато рекохме на меляикетата: „Сторете седжде пред Адем!“, всички те се поклониха, освен Иблис. Той бе от джиновете и не послуша повелята на своя Господар. Нима него и потомството му ще приемете за покровители вместо Мен, а те са ваш враг? Колко лоша е за угнетителите тази замяна!“ (ел-Кехф, 18: 50). И ако някой попита как е възможно да докажем съществуването на меляикетата, след като не ги виждаме, може да отговорим така: съществуването на меляикетата се доказва по два начина – накли (текстуално) и акли (рационално). Накли, тоест с доводи, които изцяло се основават на свещените текстове от Коран-и Керим и сюннета на Пейгамбера (с.а.с.), някои от които вече споменахме по-горе. Тези доказателства са основни в религията. И акли, което ще рече с рационални доводи, обосноваващи се на нашата мисловна дейност. Тоест има много неща, които съществуват, и ние вярваме в тяхното съществуване, въпреки че не ги виждаме, като например: въздуха, вятъра, разума, болката, радостта, електричеството и т.н. Всички тези неща доказват, че съществуването на меляикетата е възможно според човешката мисъл. А след като тази възможност е подкрепена и с доводи от Свещения Коран и сюннета на Мухаммед (с.а.с.), пред разумния човек не остава пречка да повярва, че съществуването на меляикетата е възможно, а и не само че е възможно, има ги…

Автор: Джемал Хатип

Източник: списание „Мюсюлмани“