Човек превъзхожда другите същества с разума си. Нормалното функциониране на разума става в рамките на определени правила, които накратко можем да наречем логика. Мисленето е добро нещо, което е възхвалено от нашата религия, и затова човекът е насърчен да размишлява. Но не всяко мислене води до верни заключения. Ако изходната позиция е грешна, вероятността за стигане до правилното място е малка. Ако тръгнете правилно, но вървите по грешен път, тогава също е съмнително, че ще достигнете успешно целта. Тя се достига от човек, който стартира от правилната позиция, постъпва логично, в синхрон с разума си, и върви по правилния път, използвайки верните средства. Когато през тази призма разгледаме въпроса за „гайб“(неведомото), което накратко можем да изразим като невидимите същества или невидимия свят, пред нас се появява един тайнствен свят. Не е лесно да се опознае, разбере и възприеме такъв свят, но ако изберем правилна изходна позиция и подходим логично, ще изпитаме щастието от докосване на тайната. Дали има същества, които със сигурност съществуват, но хората не ги виждат или не могат да ги виждат? Несъмнено има. Какви съкровища се крият по земята и извън нея, за някои от които ние хал-хабер си нямаме… На първо място идва разумът, който не виждаме – естествено, ако разумът не се разглежда като мозъка в черепната кухина, както си мислят някои „позитивно мислещи“… Или пък да вземем сърцето ни, което характеризира духовния/ душевния ни свят, отново ако под сърце не разбираме онзи къс месо, разположен към лявата ни страна… Най-малкото свиването на душата, душевната болка и страдание са доказателство за това, че има неща, които не виждаме, но сме категорично убедени в тяхното съществуване. Неприемането, отхвърлянето на тези неща с остроумните сентенции „не вярвам в това, което не виждам“, „не приемам това, което не мога да докосна“, „не съществува нещо извън физическите закони“, е самоотричане. Да, добре, но… Откъде ще знаем какво представляват невидимите същества? Това няма ли да ни вкара в една безизходна улица, дори в безсмислено пътешествие? В това отношение доколко разумът може да освети пътя? Вярно е, че това представлява едно трудно пътуване, пада голямо търсене. И в този аспект именно разумът ни ще помогне и ще ни води. Ако използваме разума си и подхождаме логично, несъмнено ще стигнем пред прага на тайното съкровище, за което сме осведомени от Всевишния Аллах, след като ни създаде от нищото. Именно когато стигнем пред дверите на тези Покои, ще започнат да се разкриват една по една тайните и ние ще продължим пътуването си, като насочим ума и сърцето си към една и съща цел. И какви ли неща ще видим тогава… Само е необходимо да продължаваме да слушаме гласа на Милосърдния, да не игнорираме озарения от божествената светлина ум и да синхронизираме пулса на сърцето си с ритъма на космоса… Докога ще продължи това? Докато стигнем, докато открием, докато се отърсим от преходното, за да останем… В това пътешествие другарувайте с имана и Корана, споделяйте тайните си с благородните меляикета, враждувайте с шейтана!

Автор: Ведат Ахмед

Източник: списание „Мюсюлмани“