24-годишният Нуркан Нуф от Разград

„Религията и изкуството са “две сестри” вече затова, че и двете са всегдашни, бихме рекли, органически потребности на духа…“

Из студията на д-р Кръстьо Кръстев „Изкуство и религия”

Нуркан Нуф е роден през август, 1996 година в Разград. Средното си образование получава в Професионалната техническа гимназия „Шандор Петьофи“ в родния си град, където учи „Електрообзавеждане на производството“. След това започва да следва във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, където през 2019 година завършва бакалавърска степен в специалност „Рисуване и интермедия“ на Факултета по изобразително изкуство. Дипломира се със защита на дипломна работа на тема „Културна симбиоза“, която включва реализиране на проект на българска шевица с мотиви от арабската калиграфия. Към момента продължава висшето си образование в едногодишната магистърска програма на ВТУ - „Рисуване и неконвенционални техники в изкуството“.

Нуркан, в едно друго свое интервю, в контекста на новата ера в изкуството, казваш „Ако ви дам всичко, вие ще се чудите от къде да започнете“… Сега и аз изпадам в същата ситуация, ти си действително толкова талантлив и многолик творец, даваш толкова много в изкуството, че и аз се чудя къде и как да дам началото на това интервю.

Би ли разказал кога и как за пръв път посегна към четката и боите? Как се разкри тази твоя огромна дарба?

Когато бях между X-и и XI-и клас на гимназията започнах да се занимавам сериозно с рисуване. Тогава попаднах на едно видео за това как се прави платно за рисуване. По онова време нямах толкова интерес към изкуството, колкото към техническата част на нещата. И така направих това платно и нещо ми подсказа да го изрисувам. Първото нещо, което нарисувах, беше вълка от „Ну Пагади“ – с блажни бои и бояджийски четки.

Първата съзнателна творба на Нуркан Нуф

Човекът, който ме вдъхнови да тръгна по пътя на изобразителното изкуство, беше брат ми. Но ако се върнем още по-назад, баща ми беше този, който пръв започна да ме учи как да рисувам – все още помня островчето с палмовото дърво, което рисувахме заедно. Но реално брат ми е този, който ме вдъхнови да бъда себе си – да рисувам не просто онова, което виждам, а това, което усещам. И да бъде истински и осъзнат творец. Ако не беше брат ми, вероятно днес щях да съм електротехник някъде и никога нямаше да се занимавам с изкуство, нито пък да имам висше образование.

С какво изкуство се занимаваш в момента – коректно ли е определението, че си алтернативен творец или творец на неконвенционалното изкуство?

Преди се определях като такъв, да, но вече предпочитам да се отдам на цялата тази красота, която изпитвам. Преди винаги се опитвах да бъда оригинален, да не бъда като останалите, да съм по-специален… Днес стремежът ми е да бъда „никой“, което възприемам пасивно. И както беше казал някой… „Колкото си в по-ниското, всъщност си толкова по-нависоко.“

В момента се занимавам с много сфери на изкуството – реално правя скулптори, занимавам се с поезия, с изобразително изкуство… Правя ислямска калиграфия и рисувам живописни картини. Не мога да се самоопределя в един конкретен стил, защото аз самият отбягвам да имам стил.

Автор си на може би десетки самостоятелни изложби, участвал си и в много съвместни такива. Коя е изложбата, с която най-много се гордееш или пък е оставила най-осезаем отпечатък в творческия ти път?

Първата ми изложба беше в XI-и клас на гимназията и беше в “pop art” стил (което означава „популярно изкуство“ или рисуване на известни личности). Но след приемането ми на исляма вече отбягвам идолите и като цяло спрях да изобразявам лица.

След това участвах в една обща изложба. По-късно отново имах самостоятелна изложба, която беше под надслов „Сплин“ (т.е. „безпричинна меланхолия“) и беше в един „тъмен“ период от живота ми, затова и изложбата беше с такава насоченост. До завършването си на гимназията имах и трета самостоятелна изложба. Като студент също направих десетки изложби.

Но няма такава, с която да се гордея, защото като цяло вече избягвам да се гордея за каквото и да било.

Допреди няколко години, в първите години в университета, се гордеех твърде много. Занимавах се с какво ли не, бях непрекъснато зает, пътувах от град на град, от изложба на изложба, което страшно много ме изтощи психически и си изпатих от всичко това – стигнах до т.н. тревожно разстройство „burn out”. От този момент насетне се укротих с тази гордост. Осъзнах, че с гордостта трябва много да се внимава и човек никога не трябва да проявява каквато и да е форма на високомерие, колкото и да е успял в определена сфера.

А в този тежък момент от живота си ли откриваш исляма?

Ислямът ме докосна по някакъв начин за пръв път, когато бях във втори курс на университета. Тогава временно започнах да се занимавам и с ислямска калиграфия, от което в последствие се отказах за кратко. Но ето, че преди пет месеца отново започнах да рисувам ислямска калиграфия. Тогава реших и да направя едно дарение на великотърновската джамия, покрай което се запознах с местния имам, с районния мюфтия и с още представители на ръководството на Районно мюфтийство – Велико Търново. Малко по малко те ме въведоха в исляма. В Търново се научих да отслужвам петкратната молитва, както и на всички неща, които са хелял и харам.

Как се чувстваш сега, след като ислямът вече е част от живота ти?

Дори не знам как да го опиша. При условие че две години преди това страдах от тревожно разстройство и след срещата ми с религията всичко това просто ей-така изчезна… Ислямът е нещо невероятно!

В ислямската калиграфия си съвсем самоук, така ли е? Как се запали по това изкуство?

Калиграфия на Нуркан Нуф

Да, аз сам се научих да чета Корана – чрез много и различни способи. Все още сричам, но вече умея да чета на арабски. Калиграфиите ги правя както ръчно – с калем и с четка, така и дигитални. Калиграфските си творби с калем все още усъвършенствам, тъй като има определени пропорции, които да се спазват и т.н. Реално повечето ми калиграфии са рисувани с четка или дигитално.

За дипломирането си в специалност „Рисуване и интермедия“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ разработваш много интересен дипломен проект - „Културна симбиоза“, който включва реализиране на проект на българска шевица с мотиви от арабската калиграфия. Как се роди тази доста алтернативна твоя идея, би ли разказал?

„Културна симбиоза“ – между шевицата и калиграфията

Идеята се роди покрай документалния филм „Чия е тази песен?“ на Адела Пеева, който бях гледал. Той е свързан с една песен, която се пее във всички страни на Балканите и всеки народ твърди, че това е негова народна песен. И точно както във филма се търси истината за една песен, така и аз искам да покажа с дипломната си работа точно това – ако един българин погледне тази творба „Културна симбиоза“, то би видял в нея българска шевица. Докато ако един арабин или човек, владеещ арабски език, я види – ще открие в нея калиграфия… В този смисъл, няма как да сме сигурни за произхода на определена култура. Може само да бъдем благодарни, че тя съществува. И следва да използваме културата не като средство за разделение, а за това да се приближаваме един към друг.

Интересен факт е, че брат ти, Денис Нуф, също е изявен творец, но в друга сфера – той „рисува“ с думите. Имали ли сте досега някакви съвместни проекти с него или мислили ли сте за такива – да намерите някаква пресечна точка между изобразителното изкуство и изкуството на думите?

Нуркан Нуф (вдясно) заедно с по-големия си брат Денис Нуф (вляво)

Да, на една от самостоятелните ми изложби в Разград картините бяха представени във въздуха – закрепени чрез корда за тавана. Към всяка една от моите картини имаше по едно негово стихотворение. Но, като цяло, пресечната точка може да се открие и в това, че всяка една дума, която той ми е казал, е повлияла по някакъв начин върху различни мои картини. Така че, както при кръвта, така и в различните сфери на изкуството постоянно има пресечни точки.

Какви са настоящите ти проекти и какви са плановете ти за най-близкото бъдеще?

Желанието ми е да направя изложба с ислямските калиграфии, които рисувам. Очертава се изложбата да бъде организирана в родния ми Разград при първа възможност, след отмяната на извънредното положение в страната и отминаването на вирусната вълна.

Къде се виждаш след 10 години? Какво би искал да си постигнал в сферите на различните си интереси, например?

Аз съм доволен от това, което съм и имам в момента. Елхамдулиллях, нищо друго не ми трябва. Не искам да стигам до разочарования, затова и предпочитам да не живея с определени мечти. Желанието ми е да се усъвършенствам в сферата на ислямската калиграфия, защото има още много какво да уча.

А каква роля играе религията в творчеството ти?

Калиграфия на Нуркан Нуф – „Бисмилляхи-р-рахмани-р-рахим“

Самият факт, че просто започнах да рисувам ей-така, от нищото, го приемам като дарба. Сега се опитвам да се възползвам максимално от тази си дарба и затова голяма част от картините си съм подарявал или съм продавал на много ниски цени. Много по-ценно като отплата за моя творба е да видя усмивката на отсрещния човек, отколкото да получа някакви пари, които идват и си отиват. Както се казва… „Усмивката на един човек блести повече от злато.“

Ще ми се да завършим това интервю с цитата от позабравената вече студия със заглавие „Изкуство и религия“ на д-р Кръстьо Кръстев, според когото „…без религия, изкуство и етически емоции животът за нас нито е мислим, нито е търпим, защото би изгубил всяко съдържание и всеки смисъл. Душата живее в тях своя същински живот и без тях би се намерила бездомна в една вселена от мирове, чужди за нея и тя за тях…“

Как би коментирал тази теория, съгласен ли си с нея? Къде се срещат и къде се разделят за теб изкуството и религията?

Детайл от картина на Нуркан Нуф

Смятам, че религията, изкуството и науката са свързани по един много специален начин. И изкуството е по средата между останалите две. Всичко, което е създадено, е някаква форма на изкуство. Така и хората – ние сме продукт на изкуството на Всевишния, който ни е създал. Изкуството, също така, е свързващото звено между религията и науката. Религията ни учи на емоционална интелигентност, докато науката ни учи на рационална интелигентност… И в този смисъл, да, съгласен съм с теорията на д-р Кръстев.

От сърце ти благодаря за това интервю и за отделеното време! Наистина много вдъхновяващо и обнадеждаващо е да виждаме млади таланти като теб в редиците на мюсюлманите в България! Надявам се след този материал да последват и други подобни, които да поставят фокус върху даровитите и активни младежи от мюсюлманската общност у нас!

Интервюто проведе Л. Чаушева

Снимки: Личен архив на Нуркан Нуф