От векове в обществата с мюсюлманско население има разбиране, или народно вярване, че женитбата е предопределена, че е късмет. Много от учените също казват, че изборът на съпруг или съпруга е късмет. Широко разпространена сред хората е и поговорката „Жена и коса не се избират – каквото ти е на късмет“. Нека се опитаме да разгледаме темата според догмите и нормите на ислямската религия и да видим какво повелява тя по този съществено важен за всяко общество въпрос. По принцип женитбата от ислямска гледна точка е един правен договор. Този обет се извършва между две страни – мъж и жена. Една от страните прави предложение, а другата приема и се обвързват с договор, наречен никях. В Корана Аллах Теаля повелява: „О, вярващи, изпълнявайте обетите“(ел-Маиде, 5: 1). Според ислямското право женитбата не е въпрос, свързан с ибадет, т.е. с ибадетите в тесния смисъл на думата. Тя се разглежда като част от муамелят (действията). Затова женитбата не е религиозна институция, но за да съществува и да работи добре, трябва да се спазват някои религиозни догми и определени граници. Мюсюлманите – като вярващи граждани, принадлежащи на определено общество – се стараят да живеят според повелите на Свещената ни книга Коран-и Керим и сюннета на нашия Пратеник Мухаммед (с.а.с.). За женитбата в Корана Аллах казва така: „И не встъпвайте в брак със съдружаващи жени, докато не повярват! Вярваща робиня е по-добра от съдружаваща жена, дори да ви е възхитила. И не встъпвайте в брак със съдружаващи мъже, докато не повярват! Вярващ роб е по-добър от съдружаващ мъж, дори да ви е възхитил. Съдружаващите зоват към ада, а Аллах зове към рая и опрощението с Негово позволение. И обяснява Той знаменията Си на хората, за да се поучат“(ел-Бакара, 2: 221). От този айет се разбира с кого не трябва да се встъпва в брак. За мюсюлманина е най-важно да встъпи в брак с вярващ или вярваща. Човек има право и е задължен като мюсюлманин да търси съпруг или съпруга вярващ или вярваща. Аллах разрешава на вярващите след като намерят вярващия човек от отсрещния пол, да имат правото и да харесват и избират. Може да правят избор в зависимост от разбирането си за красота. Доказателство за това е айетът: „А ако ви е страх, че няма да сте справедливи към сираците, (ако се жените за тях) встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате – две и три, и четири. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи – с една или с (пленнички) владени от десницата ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните“ (ен-Ниса, 4: 3). От айета става ясно, че вярващите мъже имат възможност и за повече от една жена, но това не е задължение, а само възможност и при спазване на определени условия. Едното условие е справедливост към всички, което на практика е невъзможно да бъде изпълнено. За съжаление, във всички ислямски общества и общности е навлязло разбирането и вярването, че женитбата е предопределеност и късмет. Точно обратното, самото общество и общността, в която живеят хората, трябва да поощряват и помагат на младите мюсюлмани да се женят и омъжват и да създават семейства, за да могат да се възпроизвеждат. А това може да се прави само по законен според религията начин, тоест чрез женитбата. Най-малката градивна частица на обществото е семейството. Затова първо трябва да се поощрява и подкрепя образуването на семейство. Обкръжението на мюсюлманите също трябва да окуражава и поощрява младите да създават семейства. Както видяхме по-горе, според исляма младите хора имат право на избор на своя половинка. Има много хадиси, в които нашият Пратеник Мухаммед (с.а.с.) казва какви са критериите за избор на съпруга, като ги подрежда в един хадис по следния начин. Първо – да са вярващи, след това – да са от добро поколение, да са богати и на последно място поставя красотата като критерий при създаването на семейство. Като завършек на хадиса казва: „И все пак вие предпочетете вярващите!”. В нашето съвремие, въпреки че всеки знае, че външната красота и богатството са временни, хората предпочитат и поставят като критерий на първо място външната красота, което е много погрешно. Вярващите мюсюлмани трябва да се придържат към нормите и изискванията на религията си при избор на съпруга. Защото в мюсюлманската общност според религията и традициите все още мъжете отиват да искат момичетата, с които желаят да сключат брак, от родителите им. Жените не отиват да искат съпрузите си от техните семейства. След брака по традиция започват да живеят при семейството на съпруга. Там остават най-малко няколко месеца според възможностите на семейството, за да може да се предадат семейните традиции на новото семейство. Знаем, че ако традициите не противоречат на ислямските норми, е желателно да се спазват. Не трябва да се забравя, че от най-важната структурна част на обществото зависи цялото развитие на света. Основата, върху която трябва да се изгражда семейството, са вярата и доверието. Здраво семейство – здраво общество! 

 

Автор: д-р Ахмед Лютов

Източник: списание „Мюсюлмани“