Януари 1492 година се смята за края на почти 700-годишното упправлене от африканските бербери на мюсюлманска Андалусия – територия от съвременни Испания, Южна Франция и Португалия. На 22 септември 1609 година кралят на Испания Филип III подписал декрет, който е един от най-ранните документи за етническа чистка. В разгара на времето на испанската инквизиция кралят призовал да изселят около половин милион мориски – потомци на мюсюлманите в Андалусия, което  дало началото на един от най-жестоките и трагични епизоди в историята на Испания.

 

История на великолепната Андалусия или как е бил разпространен ислямът в Испания

 

Въпреки общоприетото мнение, именно древните африканци са донесли цивилизацията в Испания и в голяма част от Европа, а не обратното.

Първата цивилизация в Европа е била основана на гръцкия остров Крит през 1700 година преди нашата ера и гърците са я пренесли в Египет – африканци по долината на Нил. След това гърците препредали културата си на римляните, които в крайна сметка я загубили в „тъмните векове”, които продължили почти пет века.

Цивилизацията отново била върната в Европа, благодарение на мюсюлманите от Северна Африка – берберите, поставили края на „тъмните векове”. Периодът, наречен „Средновековие”, обикновено бива наричан период на „тъмните векове”, и се представя като период в течение на който цивилизацията като цяло, включително изкуство и наука, са замряли. Това е било вярно за Европа, но не и за мюсюлманите в Азия, Африка и Испания. Всъщност, в Средните векове големите световни империи се намирали извън пределите на Европа. Например, в тези времена в мюсюлманските страни се намирали образователните и културни центрове на света. Освен това, именно в този период европейците били смятани за „варвари”.

Приемайки исляма берберите (маврите) стъпили на испанския бряг през 711 година от нашата ера и именно тогава мюсюлманите от Африка буквално донесли цивилизацията в дивите германски и келтски племена, живеещи на Пиринейския полуостров. В крайна сметка именно маврите са тези, който са управлявали Испания, Португалия, Северна Африка и Южна Франция повече от 700 години.

Независимо от това, че бъдещите поколения испански владетели са се опитвали да зачертаят тази епоха от историческите източници, археологията и научните изследвания сега разкриват как мавританските постижения в математиката, астрономията, изкуствата и философията са помогнали на Европа да излезе от тъмните векове и да навлезе в епохата на Възраждането.

Именно благодарение на мюсюлманите от Африка в Средните векове в Испания се заражда цивилизация, която възхищава съседните страни със своите богатства и удобства за живот. Мюсюлманите от Испания са могли да се похвалят с удивително високата си грамотност за обществото по това време. В епохата, когато в Европа е имало само 2 университета, тук са били 17.

Основателите на Оксфордския университет в Англия взели пример за основавеното му след посещение в мюсюлмаските университети в Испания. По данни на ЮНЕСКО, най-древният университет, който е действащ и до днес, е Университетът „Ал-Карауин“ в Мароко. Той е основан през 859 година от нашата ера от мавританска жена на име Фатима ал-Фихри - мюсюлманка, основала първия международен университет преди повече от 1000 години. Благодарение на мюсюлманите в Европа е въведена цифрата „0”, също арабските цифри и десетичната система, които помогнали за бързото разрешаване на проблемите с голяма точност и това е послужило като основа за научната революция.

Аббас ибр Фирнас (810-887) през 875 година направил първия в света опит да полети със специален летателен апарат. Историческите източници потвърждават, че опитът му е успешен, само при приземяването е имало проблеми. По този начин мюсюлманите в Испания се издигнали в небето около шест столетия преди италианеца Леонардо да Винчи (1452-1512) да разработи своя делтапланер.

Мюсюлманите именно са тези, които помогнали на европейците да излязат от тъмните векове и прокарали пътя към Ренесанса. Фактически голям брой от откритията и постиженията, с които се гордее съвремнна Европа, са дошли от мюсюлманска Испания, а именно - свободната търговия, дипломацията, етикета, мореплаването, методите на изследване, откритите граници и важните постижения в химията.

По времето, когато берберите в Испания построили 600 обществени бани, а техните владетели живеели в разкошни дворци, монархиите в Германия, Франция и Англия убеждавали своите поданици, че чистотата е грях, а европейските крале живеели в мрачни сиви замъци без удобства.

В X-и век Кордоба е била не само столица на мюсюлманска Испания, но и най-важният и съвременен град в Европа. Населението на Кордоба наброявало половин милион жители, имало улично осветление, петдесет болници с течаща вода, петстотин джамии и седемдесет библиотеки, като само една от тях е имала книжен фонд от повече от 500 000 книги. Всичките тези неща са били факт във време, когато в Лондон живеели около 20 000 човека, преобладаващо неграмотни. Удобства като улични фенери и миене на улиците се появили в Лондон и Париж няколко века по-късно.

В епохата на великите географски открития в Европа Испания и Португалия били водещи в морското корабоплаване. Именно мавританските постижения в областта на навигационната технология като астролабията и секстанта, а също така и усъвършенстването в картогарфията и корабостроенето, прокарали пътя към епохата на новите открития.

По този начин ерата на западното глобално господство е започнало от африканските мавритански моряци от Пиренейския полуостров. Последните изследвания показват, че много време преди испанските крале да изпратят Колумб да търси Индия и нови земи за Запада, мавританците отдавна били установили контакт с Америка.

Мюсюлманска Испания изпреварила Колумб и тя е тази, която действително открива Америка и не само събрала и увековечила интелектуалните постижения на Древен Египет, Гърция и  римската цивилизация, но и разширила постиженията на тези цивилизации и  внесла своя принос в такива области като астронмията, фармакологията, морското корабоплаване, архитектурата, медицината, правото и други.

Многовековното впечатление, създавано от някои западни учени, е, че африканският континент малко или нищо не е допринесъл за цивилизацията и че неговите народи са примитивни. За съжаление, това е станало основа за расови предразсъдъци, робство, колониализъм и продължаващ икономически гнет над Африка. Ако населението на Африка напише своята истинска история и се опита да си възвърне предишната слава, може би всичко ще бъде различно. Най-голямата заплаха за славното бъдеще на нейните народи  се явява непознаването на историята на славното ѝ минало.

 

***Статията е съставена на база изследванията на Гарикай Ченгу – историк, изследващ историята на Древна Африка, преподавател в Харвардския университет, Университета на Колумбия и Станфордския университет.

 

Източник: Islam-Today.ru