Автор: д-р Абдул Уахид

Пандемията COVID-19 завладя света. Подобна криза би следвало да ни накара да си спомним Аллах, Неговата религия и Неговия Пратеник (с.а.с.), всяко от които - всеобхватно и отнасящо се към нашите вярвания и ценности, предлагайки на човечеството така нужната перспектива за това как би трябвало да се реагира по време на криза.

Ислямът лекува страха

Настоящата пандемия накара някои хора да се втурнат да се запасяват с тоалетна хартия и хранителни продукти с такъв страх, сякаш се готвят за евакуация преди ядрено унищожение. Други се страхуват за здравето и за безопасността си – своята и на семействата си. Страхът прави хората ирационални, безкритични, лесни за контролиране и манипулиране от определени кръгове. Страхът води до загуба на перспектива. Не можем да понесем мисълта, че има вероятност да не може да отслужваме рамазанската молитва тарауих колективно, забравяйки че този вирус ще убие хиляди хора. Имаме усещането, че сме единствените, които страдат, като забравяме, че някъде там, в един „друг“ свят - Сирия, 200 000 цивилни хора са убити и всекидневно умират хора от малария и Ебола. Мюсюлманинът не трябва да се страхува от някакъв вирус, нито от което и да е от творенията – по-скоро следва да се страхуваме от Аллах, Създателя на този вирус!

Ислямското убеждение (акида) следва да изгражда устойчивост в общността ни. Ние вярваме, че не вирусът, а Аллах е този, който отнема живота.

Аллах (с.т.) казва:

„Никой не умира освен с позволението на Аллах в предписан срок.“

Свещен Коран, Сура „Ал-Имран“:145 

Вярваме, че не бихме могли да удължим съществуването си дори с един миг.

И казва още Аллах (с.т.):

„За всяка общност има срок. И щом срокът им дойде, и с миг дори не ще го забавят, и не ще го изпреварят.”

Свещен Коран, Сура „Ал-Араф“:34

Вярваме, че не лекарят, а Аллах е този, който дава изцелението.

В Свещения Коран се казва:

„Кажи [о, Мухаммед]: “Ще ни достигне само онова, което Аллах ни е предписал. Той е нашият Покровител. На Аллах да се уповават вярващите!”“

Свещен Коран, Сура „Ат-Теуба“:51

Само подобна нагласа би могла да се справи със страха у хората.

През призмата на отговорността ислямът трябва да ни накара да видим действията, които следва да предприемем сега. В условията на пандемия хората не носят лична отговорност за това ще се заразят ли с вируса и дали ще се поддадат на заболяването. Онова, за което носят отговорност, обаче, са превантивните действия, които биха могли да предприемат, за да предпазят себе си или околните от заболяването. (т.е. измиване на ръцете с цел намаляване разпространението на заразата към други хора; самоизолация, в случай на симптоми, за да се намали рискът за други, които има вероятност да са по-уязвими). Това са неща, за които бихме били възнаградени, ако сме предприели с намерение да намалим риска от това да навредим на другите. И ще бъдем подведени под отговорност, ако умишлено или лекомислено  излагаме останалите хора на риск.

Но и това да сме твърде предпазливи и свръх обезпокоени също може да доведе до нежелани последици. Всяваме страх и невроза в общността.

На практика, в стремежа си да ги предпазим, бихме затворили у дома по-възрастните хора, като родителите си, но реално – това би могло да ги потисне заради бездействието и потенциално да им навредим.

Реалността е, че 80% от хората, които се заразят с вируса, ще проявят симптоми, наподобяващи настинка или грип, и ще се възстановят без лоши последствия, както и ще придобият имунитет срещу заболяването. Но до 20% от най-уязвимите хора може да развият сериозно заболяване, което да изисква болнично лечение - това са именно тези хора, на които не бихме искали по никакъв начин да навредим или да засегнем с небрежността си.

До голяма степен страхът ни е породен от това, че живеем и сме повлияни от общество, което дори много повече се страхува от смъртта и от лишенията; което живее само за настоящето и за мимолетното.

В ислямската история има множество примери за справяне с кризисни ситуации, епидемии и различни други предизвикателства. Така например, когато встъпи в длъжността на халиф, Абу Бакр изрази политически принцип, много различен от широко разпостранената и прилагана днес утилитарната политика.

Абу Бекр (р.а.) каза:

„Слабият сред вас e силен за мен, докато не се върне при него онова, което е негово право, с позволението на Аллах. И силния сред вас считам за слаб, докато не взема от него онова, което с право дължи на друг, с позволението на Аллах.“ 

(Ал-Бидая уа ал-Нихая)

Абу Бекр (р.а.) в управлението си работеше с приоритет върху помощта за хората в колкото е възможно по-голяма степен, особено помощта към най-уязвимите.

По отношение грижата за хората в един хадис Пратеникът (с.а.с.) казва:

„Всеки от вас е пастир. Всеки един е отговорен за стадото си. И водачът е пастир, отговорен за стадото си…“ 

(Предадено от Бухари и Муслим)

Това би включвало, но не само, задоволяване нуждите за здравеопазването на хората с мерки, които не са много различни от тези в Ухан - разширяването на болничния капацитет, както и търсене на специализирано лечение и превенция.

Освен това, съществуват и конкретни правила в исляма, като напътствията на Пратеника на Аллах (с.а.с.), за живот в условия на карантина и по време на епидемия.

От Абдур-Рахман бин ‘Ауф се предава:

„Чух Пратеника на Аллах (с.а.с) да казва: „Ако чуете, че на определено място има епидемия, не отивайте там, а ако епидемията се разпространи на мястото, където се намирате, не напускайте местонахождението си“.

(Предадено от Бухари)

Вторият халиф в исляма, Oмар ибн Ал-Хатаб (Аллах да е доволен от него), успешно прилага това правило, когато по негово време имало епидемия от чума.

Винаги от историята може да се извлекат подходи и алтернативи за справяне с подобни на настоящата световна криза, предизвикана от пандемията COVID-19, и ислямската история не е изключение. Важното е да се подходи с мъдрост и с адекватни действия, с доверие и упование във Великия Аллах, а не със страх и с прибързани и параноични действия!

Нека не забравяме думите на Всевишния Аллах, който казва:

„И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите, които, щом беда ги сполети, казват: „Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.””

Свещен Коран, Сура „Ал-Бакара“:155-155

Молим Аллах да отреди да сме от търпеливите и сполучилите в този момент на изпитание!

Източник: www.islam21c.com

Превод: Л. Чаушева