„В навечерието на трите свещени месеца“ беше темата на вече превърналата се в традиция ежегодна дискусия, която се организира от Главно мюфтийство, по случай настъпването на месеците Реджеб, Шабан и Рамазан. Тазгодишното дискусионно издание се състоя на 25 февруари (вторник) 2020 година, първият ден от месец Реджеб, от 18:30 часа в Медиен-културен център на Главно мюфтийство.

Официалните участници в рамките на дискусионното събитие бяха председателят на Висшия мюсюлмански съвет (ВМС) Ведат Ахмед, началникът на Отдел „Издателство“ в Главно мюфтийство Джемал Хатип и хафъз Байрам Ушев – наместник-мюфтия на град Златоград. Събитието беше модерирано от Айше Амза – студентка във Висшия ислямски институт (ВИИ) в София.

Според последователността на месеците Реджеб, Шабан и Рамазан в ислямския календар тримата участници представиха съответно по един от тях.

Какво всъщност е значението на месец Реджеб и как да разбираме неговата „неприкосновеност“ според ислямската теория, базирана на Корана и сунната на Пратеника Мухаммед (с.а.с.)? Как той е „отделен“ от останалите три т.н. „месеци на възбрана“ и какво е неговото превъзходство спрямо останалите месеци в годината… Тези и много други въпроси засегна Ведат Ахмед в рамките на своето изложение по време на дискусията. Той цитира различни предания на Мухаммед (с.а.с.), доказващи по-специалното място на месец Реджеб в ислямския календар. Един от акцентите му беше свързан с това, че според повечето учени няма специална препоръка за ибадети като оруча, например, изпълнявани по време на месец Реджеб, но няма и възбрана. Той апелира към това да се опитваме да правим ясно разграничение между задължителните и нафиле ибадетите в този месец, да не се ограничаваме в изпълнението на различни видове допълнителен ибадет, но не и да го превръщаме във фарз.

„Целта ни трябва да е да подходим така, че от една страна да не пренебрегнем традицията ни, но и да отдадем нужното, без да прекрачваме определените граници, поставени от ислямските източници.“ – коментира председателят на Ведат Ахмед.

„Месец Реджеб е времето на засаждането на посевите, Шабан е месецът за напояването им,  а Рамазан е времето за жътвата. Ако ние започнем още отсега да се подготвяме, да се отдаваме на Аллах, да отделяме повече време за ибадетите си и се разграничим от лошите си навици, ще сме по-подготвени за месец Рамазан и жътвата ни ще е по-богата.“ – допълни още той, като завърши изложението си с дуата на любимия ни Пратеник:

„О, Аллах, отреди благодат за нас в месеците Реджеб и Шабан и ни дари с възможността да посрещнем месец Рамазан!“

Джемал Хатип, чиято тема в състоялата се дискусия беше посветена на месец Шабан, обърна внимание на разногласията между учените за „свещеността“ на трите месеца. „Нямаме доказателство от Корана, че те са свещени, но има доказателства, че те са превъзхождащи останалите месеци от ислямския календар.“, заключи Хатим. Той даде примери с десетки хадиси на Мухаммед (с.а.с.), доказващи превъзходството на месец Шабан, както и цитира много други предания, свързани със значението на оруча в този месец, което Пратеникът (с.а.с.) е отдавал.

Във връзка с нощта Бераат от месец Шабан, Джемал Хатип също подкрепи казаното от предходния участник -  не е лошо човек да прави ибадет през тази вечер, но не е редно определени видове ибадет сами да ги превръщаме във фарз. По мнението на учени, които той спомена,  не е прието да се прави ибадет групово и да се задължават хората за изпълнение на определени видове ибадет.

В рамките на дискусията хафъз Байрам Ушев, наместник-мюфтия на град Златоград, представи, както сам се изрази, „най-честития от всички месеци, с които Аллах ни е дарил“. Кое е единственото място в Свещения Коран, където се споменава името на месец Рамазан, какво е значението на оруча и как точно Аллах ни повелява този ибадет за времето на месец Рамазан в Свещената Книга?

„Говеенето, само по себе си, не е нещо, което ни носи физически лишения. То носи нещо, което да доведе до промяна във вътрешното ни Аз. Не постът, а промяната, която следва да настъпи у човека, е същественото.“ – коментира хафъз Байрам Ушев, цитирайки ает 183 от сура „Бакара“ на Свещения Коран. В своето експозе той проследи исторически хронологията на говеенето като задължителен ибадет в исляма, давайки пример с това, че в продължение на 15 години мюсюлманите говеели по един-единствен ден в годината. Едва тогава е низпослан аетът, който повелява задължително говеене в продължение на цял месец.

Ушев коментира и всички неща, с които месец Рамазан се откроява и превъзхожда останалите месеци, акцентирайки върху значението на четенето на свещения Коран в оригинал и как именно четенето му в оригинал има огромно въздействие върху сърцето и душата на човека. Той апелира да не подценяваме дуата и нейната сила, цитирайки 186 ает от Сура „Бакара“, който гласи:

„И когато Моите раби те питат за Мен - Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят!“

         Дискусията беше закрита от модератора Айше Амза, която благодари на официалните участници и на всички присъстващи, след което гостите бяха поканени от организаторите на скромна почерпка.

Автор: Л. Чаушева