Забравените постижения на мюсюлманските учени– 2

 16. Аммар ибн Мосули (X век)

Ибн Мосули е най-изкусният хирург-офталмолог в мюсюлманския свят и е автор на труда „Избрано за лечението на болести на очите“. Той открива начина за операция за премахмане на катаракта (перде) с помоща на специална игла. Тази операция е била най-съвършенната за своето време и получила названието „Операция по Аммар“. Този начин за премахване на катаракта, освен многото други, се използва и днес.

17. Ибн ал-Хайсам (965—1039)

Ибн ал-Хайсам е основоположник на оптиката и е известен в Европа като Алхазен. Той пръв обяснил пречупването на светлината в средата на очите и дал наименование на тази част на окото - „роговица“. Наименованието се използва и днес. Ал-Хайсам прави модел на роговица от кристали стъкло и изказва идеята за корекция на зрението с помощта на двойно изпъкнала леща. Именно нея предложил да се използва при четене от възрастните хора като очила. Написаната от него книга „Трактат по оптика“ (“Kitab al-Manazir”) се смятала за основна в продължение на 600 години в страните от Изтока и Европа.

18. Ибн Сина (Авицена) (980–1037)

Авицена е велик учен енциклопедист на средновековния Изток, утвърдил се в 12 научни сфери. Няма нито един учен или лечител от древността, който да е оказал толкова силно влияние върху медицината. В своя труд с енциклопедичен характер „Канон на лечебните науки“ (“Китаб ал-Канун фи-т-тибб”) Ибн Сина предлага, че заболяванията може да се предизвикват от някакви много малки същества. Той определя разликата между холерата и чумата, описва проказата и я отделя от другите заболявания, като изучава и редица други заболявания. Дори и след 500 години неговите трудове са изучавани и цитирани от Леонардо да Винчи и други светила на науките. „Ал-Кануни“ се е използвал в Брюкселския университет до 1909 година.

19. Али ибн Иса (XI век)

Ибн Иса е автор на труда „Бележки на окулиста“ – най-добрият и пълен справочник по очни болести. Първата част на книгата е посветена на описанието на окото и неговия строеж, втората – болести по окото, които увреждат чувствителността на окото, и третата – недъзи на окото, незебележими за болния. Тази книга, която е преведена на латински, в продължение на векове е била основен учебник и ръководство за студентите и до XVIII-и век е била основен труд по офталмология в Западна Европа.

20. Аз-Заркали (1029–1087)

Аз-Заркали е виден западноарабски астроном и математик. На него принадлежат редица съчинения за астрономическите иструменти, в това число „Книга за работа с астролабия“, в която е описана астролабията „заркала“, по чието название той получил и прякора си. С помощта на този инструмент могат да се рашават много задачи, обикновено решавани посредством таблици.

Астролабията „заркала“ получава голяма популярност в Европа под наименованието „Saphaea Arzachelis”.

21. Омар Хайям (1048–1131)

Омар Хайям дава своя принос в алгебрата при класифицирането на кубическите уравнения и тяхното решение с помощта на конически сечения. Още тогава той е доказал първите теореми на Лобачевски и Риман. Хайям е въвел в алгебрата бинома, която заслуга впоследствие е преписана на Нютон. Той теоритически е обосновал разширеното понятие за число до положително действащо число. Омар Хайям е също така известен със създаването на най-точния календар от всички тогава използвани календари. 

22. Джабир ибн Афлаф (XII в.)

Ибн Афлаф съставя „Усъвършенстване на Абмагеста“ и „Трактат за фигурата на секущите“. Тези трактати на Джабир са преведени на латински и са оказали голямо влияние в развитието на тригонометрията в Западна Европа до Региомонтан и Николай Коперник. Джабир е получил съотношението за правоъгълен сферичен триъгълник, свързващ два ъгъла и катет (правило на Гебер).

Изобретил е астрономичски инструмент позволяващ да се извършват измерения в различни системи на небесните координати и осъществяването на взаимни преходи между тези системи.

23. Ал-Джазари (живял до 1206)

В своя трактат „Книга за знанията за остроумните механически устройства“  Ал-Джазари описва конструкцията на около 50 механизма, в това число часовници, кодирани катинари и роботи. Фактически той е положил основите на кибренетиката. На него принадлежи едно от най-важните изобретения на механиката, което и до ден днешен се явява като една от основните части на съвременните машини – коленчатия вал. Ал-Джазари коструирал и помпа с клапани, водоподемни машини, водни часовници, фонтани и музикални автомати.

Освен това е автор и на друго интересно изобретение - четири робота, които поставена в лодка можели да свирят на барабан и цимбал. 

24. Ибн ал-Байтар (1197–1248)

Ибн ал-Байтар е най-великият ботаник и фармацевт на Средновековието. Неговият труд „Китаб ал-Джами фи ал-Адвия ал-Муфрада“ се явява като един от най-големите сборници за лечебни растения на арабски език. Произведението било високо оценявано до XVI век. Приносът на ибн ал-Байтар в ботаниката се характеризира с изследвания, анализи и класификация на растенията от огромна територия и този принос оказал голямо влияние на ботаниците от Изтока и Запада и на медицината като цяло.

25. Ибн Баттута (1304–1377)

 Ибн Баттута е арабски пътешественик и странстващ търговец, обиколил всички страни на ислямския свят - от Болгара до Момбаса и от Тимбукту до Китай. През своя живот той пропътувал повече от 73 000 мили (117 500 км) и посетил близо 44 страни.

Всички посетени места Ибн Баттута е описвал с възможно най-голяма точност. Неговите попътни записки се явяват безценна историчска и географска съкровищница.

26. Ад-Дамири (1344-1405)

Ад-Дамири е най-великият зоолог. Неговата книга „Живота на животните“ се явява като една от най-значимите работи на учените в  областта на зоологията Тя предсталява енциклопедия за живота на животните и се явява богат източник на сведения в тази област на науката, съдържа история на животните, изпреварваща с 700 години труда на Бюфон.

27. Акшамсаддин (1389–1459)

С помощта на  експерименти Акшамсаддин открил съществуването на микробите. За това той споменава в своя труд „Маддат-ул-Хаят“ две столетия преди Антон ван Льовенхук.

„Неправилно се предполага, че болестите се зараждат в човека. Болестта поразява и се разпространява от един човек на друг. Тази инфекция се извършва от семена, които са толкова малки, че не се виждат, но те са живи.“

28. Улугбек (1394–1499)

Улугбек е основател на една от най-важните обсерватирии на Средновековието, главният инструмент на която бил стенен квадрант с радиус 40 метра и с работна част от 20 до 80 градуса, какъвто до този момент не е имало в света. Там е била определена продължителността на звездната година - 365 дни, 6 часа, 10 минути и 8 секунди (грешка само 58 секунди) и наклона на оста на Земята - 23,52 градуса (най-точното измерване). Точността на тези таблици превъзхождала всички съществуващи до този момент на Изток и Запад. Чак през XVII-и век Тихо Браге успял да разработи сравними с тях таблици и след това да ги усъвършенства.

29. Аббас Уасим Ефенди (1689–1760)

 Аббас Уасим Ефенди е турски астроном, лекар, калиграф и поет, който станал известен с това, че открил микроба на туберколозата. Той има огромен принос за развитието на астрономията по време на Османската империя. Владеейки редица чужди езици, Уасим Ефенди превел редица значими астрономически трудове на майчиния си турски език. Също така е и автор на много други коментари и трудове в областта на астрономията.