Опис на вакъфа на Мехмед бей, син на Караджа паша, учреден във връзка с изграждането и поддръжката на мост над р. Места.

Постепенното преминаване към исляма на една немалка част от населението в българските земи през периода на османското владичество е неизменно свързано с все по-засилващата се институционална представителност на исляма в тях. Това е най-видно в град Неврокоп (дн. Гоце Делчев), където през 80-те – 90-те години XV в., до средата на следващото столетие, се учредяват три големи религиозно-благотворителни фондации (вакъф), които са не само белег на добре развития религиозен живот в град Неврокоп, но и го обуславят.

Така от описа на населението, направен през 1519 г., разбираме, че в града има обособени два вакъфа – на Мехмед бей, син на Ахмед (Гедик) паша, и на Коджа Мустафа паша, а от описа на населението от 1530 г. – и трети вакъф, този на Мехмед бей, син на Караджа паша, който е обособен само и единствено за да осигурява изграждането  и поддръжката на мост над р. Карасу (р. Места).

Веднага възниква въпросът: кой тогава е благодетелят, финансирал строителството на (при всяко положение съществуваща по това време) „Караджа паша джамия“ в града. В същия източник, при описа на града, са представени елементи от градоустройството на Неврокоп. Така като част от него трябва да се приеме наличието на 2 джамии, 3 месджида, 3 муалимханета и 1 хамам. И ако приемем, че едната джамия е строена от Мустафа паша, то за втората към тази година, без да можем да предложим отговор, няма никакви основания да се свързва с Мехмед бей, син на Караджа паша.

И все пак има ли джамия в Неврокоп, построена от Мехмед бей – син на Караджа паша? Отговорът е категоричен – да! Но за нея научаваме едва през 1569/70 г., когато виждаме един от кварталите на града да носи име „Джамия на покойния Мехмед бей, син на Караджа паша“. И да предположим, че Мехмед бей, син на Караджа паша, който финансира строителството на мост над р. Места, и Мехмед бей, син на Караджа паша, който строи джамия в града между 1530 г. и 1569/70 г., са един и същ човек, то това би означавало, че вакъфите на Мехмед бей играят значителна роля в преустройството на града от малко християнско селище в добре изграден мюсюлмански център.

Така например – за да осигури изграждането и издръжката на моста над р. Места, Мехмед бей обвързва във вакъфа си различни приходоизточници в самия град Неврокоп и извън него: 10 воденици в Неврокоп и Драма, 50 дюкяна и стаи в Селяник и значителна градска собственост във Филибе, общо 57 000 акчета годишно. Поради факта, че за вакъф на Мехмед бей, финансиращ строителството и поддръжката на „Караджа паша джамия“, липсва каквато и да е информация, можем само да предполагаме за броя и размерите на приходоизточниците, включени в този вакъф. Безспорно е обаче значението на благотворителната дейност на Мехмед бей за развитието на религиозната инфраструктура в града, а с нея – и за развитието на религиозния живот в него.