ВАКЪФЪТ НА ХАЗРЕТИ ОМЕР БИН ХАТТАБ (Р.А.)
Видният ислямски учен Мустафа ез-Зерка в своята книга „Ахкям-ул-евкаф“ споменава един случай за учредяване на вакъф:
Омер бин Хаттаб притежаваше една от най-плодородните градини в Хайбер – градина, наречена Семг. Той отишъл веднъж при Пратеника (с.а.с.), за да поиска съвет в търсене на добро дело, от което Аллах да е доволен. Омер (р.а.) казал: „О, Пратенико на Аллах, получих земя в Хайбер, по-ценна придобивка не съм имал до момента, какво ще ми препоръчаш да сторя с нея?“. А той му отговорил: „Ако желаеш, може да я запазиш, но плодовете й да раздаваш като садака“. И Омер (р.а.) сторил така, като завещал: „Да не се продава, нито подарява, нито да се наследява“. Оставил градината като садака за бедните, безимотните, пътниците, робите, воюващите по пътя на Аллах и за гостите. Онзи, който я управлявал, можел да яде, както и да храни свой другар, но нямал право да продава нищо от нея. За отговорник на този си вакъф назначил своя милост, а след неговата смърт – дъщеря си Хафса, умму-л-муминин, а после – първенците от рода му.
Омер (р.а.) не написал веднага това завещание, а го направил чак когато бил халиф на мюсюлманите. Джабир бин Абдуллах казва, че когато Омер бин Хаттаб написал завещанието си по време на управлението си (халифата), повикал група от мухаджири и енсари и им представил завещанието си, така че да са негови свидетели, след което новината се разнесла. Джабир казва: „Не си спомням един сред онези, които имаха възможност от мухаджирите и енсарите, да не е оставил част от богатството си за вечни времена, което да не се продава, нито да се подарява, нито наследява“.
Абдуллах бин Амр бин Рабиа също разказва, че е бил свидетел, когато Омер (р.а.) подписал завещанието за вакъфа си. Също така го е видял как лично раздава плодовете от градината Семг в годината на неговата смърт. До последно той отговарял и се грижел за вакъфа, който е оставил.
Омер бин Хаттаб е оставил прекрасен модел за устрем към задоволството на Аллах, с това добро дело той е станал модел за подражание на сахабите и за цялата общност на Пейгамбера (с.а.с.) през вековете.
Автор: Халил Ходжов Началник отдел „Иршад“
Източник: Списание МЮСЮЛМАНИ