Ученият, аскетът, търговецът и воинът

АБДУЛЛАХ ИБН МУБАРЕК

Снимка: http://www.islamveihsan.com/

Абдуллах ибн-ул-Мубарек ибн Вадих ел-Ханзали ет-Темими ел-Мервези, който носи прозвището Ебу Абдуррахман, е личност, останала в ислямската история като пример за всяко едно поколение мюсюлмани. Той е пример във вярата, науката, аскетизма, скромността, щедростта, смелостта и искреността. Личност, която се нарежда до видните ислямски личности, които греят в светлите страници на ислямската история.

Баща му Мубарек бил от турски произход. Бил освободен роб (мевля), който работел при своя господар, арабин от Хемедан от племето Бену Ханзале. Тъй като бил много набожен човек, господарят на Мубарек го оженил за дъщеря си.

Абдуллах ибн Мубарек е роден през 118 (736) г. и израснал в град Мерв, който е един от най-известните за времето си градове, изпълнен с наука и учени хора от ранга на имам Ахмед ибн Мухаммед ибн Ханбел, преди да се пресели в Багдад, имам Суфян ес-Севри и Исхак ибн Рахавейх, и още много други. Този град днес се намира в Туркменистан, между Афганистан и Иран.

Още от малък Абдуллах живеел в праведно семейство, изпълнено с ибадет, щедрост и почтеност. Още тогава у него са забелязани отличителни качества като остроумие и силна памет. Истинското му влечение към науката се проявило, когато навършил двадесет и една години, като най-напред наизустил хадисите, които знаел неговият баща, след което започнал да обикаля всички научни центрове в ислямската държава. Започнал с първия си шейх Рабиа ибн Енес ел-Хорасани, който бил в затвора. Посетил го там, изслушал и записал от него четиридесет хадиса. След това учил в гр. Куфе при имам Ебу Ханифе, после заминал за Медина при имам Малик, след което последвали Хасан ел-Басри в Рей, Суфян ибн Уйейне и Фудайл ибн Ияд в Мекка и още много от видните ислямски учени. Представете си го в тази младежка възраст, която кипи от енергия, страст. Не го възпирали нито горещите летни дни из пустините, нито зимните студени и дълги нощи, нито труднопроходимите планини. Постоянно пътувал, за да се сдобие с тази светлина, която озарява цялата земя, а именно науката.

Представете си – веднъж чул, че един мъж знае мъдрост, която е чул от самия Хасан ел-Басри, тогава се качил върху камилата си и тръгнал на път. Пропътувал цели хиляда километра, цял месец, а когато достигнал до този човек, дори не слязъл от камилата, а рекъл: „Чух, че знаеш мъдрост от Хасан ел-Басри?“. Мъжът отговорил утвърдително и казал: „Чух Хасан ел-Басри да казва: „Недей да купуваш любовта на хиляда души с цената да ядосаш един човек“. Тогава Абдуллах рекъл: „Заради това дойдох“. Обърнал животното си и тръгнал. Той не бил вещ само в науката хадис, а също така и във фъкъх. Много се възхищавал от учителя си в тази наука – Ебу Ханифе.

Абдуллах ибн Мубарек, освен науката, обучението и ибадета, е оставил след себе си два труда, достигнали до наши дни: „Китаб-ул-джихад“ и „Китаб-уз-зухд ве-р-ракаик“. Той обичал усамотяването с книгите си. Веднъж Шакик ел-Белхи му рекъл: „Когато изпълниш намаза, защо не седнеш с нас?“. А той отвърнал: „Аз стоя вкъщи със сахабиите и с табиун. Чета книгите им и техните предания. Какво да правя с вас, когато седите и одумвате хората?“.

Абдуллах ибн Мубарек обичал учените хора и търсещите наука, дори ги финансирал, както ни разказва Хиббан ибн Муса, който казва: „Веднъж порицаха Ибн-ул-Мубарек, че раздава парите си не в собствения си град, а в останалите градове. Тогава той отвърна: „Наистина знам на място хора, които са с превъзходство и праведност, търсят (изучават) хадисите и полагат огромни усилия за това заради нуждата, която изпитват хората към хадисите. Те имат нужда от средства, ако ги изоставим, ще се изгуби науката им, а ако ги подкрепим, ще разпространяват науката сред общността на Мухаммед (с.а.с.)“.

Абдуллах ибн Мубарек наследил огромно богатство от семейството на съпругата си. Аллах вложил огромен берекет и в търговията му, защото той бил честен с търговците и искрен в търговията. Всяка година печелел по сто хиляди дирхема, които раздавал на учените, студентите, аскетите, бедните и нуждаещите се. Помагал на хора, потънали в дългове. Поемал разноските на хора, които имали желание да пътуват за хадж.

Абдуллах ибн Мубарек бил от истинските аскети, чиито богатства били в ръцете им, а не в сърцето им. Споменава се, че е говеел през цялата година, освен петте дни, в които е забранено да се говее. Често кланял през нощта, като се стремял никой да не го види.

Той е бил учен, търговец, воин, аскет, обичан от всички хора, дори и от хората на Писанието. Веднъж през месец рамазан се връщал от битка. Когато се прибрал през нощта, кланял нощен намаз чак до сутринта и на сутринта, подчинявайки се на повелята на Аллах, си заминал от този свят. Починал през 181 г., на шейсет и три години, които прекарал в ибадет към Аллах и разпространяване на исляма. За него Суфян ибн Уйейне е казал: „Сахабиите с нищо друго не изпревариха Абдуллах ибн Мубарек освен с това, че живяха заедно с Расулюллах (с.а.с.) и воюваха заедно с него“. Когато починал, халифът Харун Рашид – заради силната си обич към него – приел хората да му изказват съболезнования, сякаш е един от семейството. Аллах да се смили над него и да го дари с висините на дженнета!

Автор: Мухаммед Камбер Имам, член на ВМС

Източник: Списание МЮСЮЛМАНИ