СЪЩНОСТТА НА СВЕЩЕНИЯ КОРАН

(Тефсир на първите пет айета от сура ел-Бакара)

„Елиф, лям, мим. Тази книга, без място за съмнение в нея, е напътствие за пазещите се от гнева на Аллах, онези, които вярват в невидимото, кланят изрядно намаза и изразходват единствено от онова, което сме им дали за препитание; и онези, които вярват в онова, което бе низпослано на теб, и онова, което бе низпослано преди теб, и са абсолютно убедени в ахирета/сетния живот. Тези са в напътствие от техния Господар и единствено тези са успелите.“

Какво представлява Свещеният Коран – съвършеното четиво,низпослано на Мухаммед (с.а.с.).Книга за изпълнение на религиозни ритуали ли е, или сборникот истории за отминали народи?Трябва ли някаква предварителнаподготовка за възползването оттова писание? Отговор на тези въпроси, от които зависи представата ни за Свещения Коран, ни даватпървите айети на сура ел-Бакара.

С буквите „Елиф, лям, мим“Всевишния Аллах напомня, чеСвещеният Коран се състои отсъщата материя, от която и словото на опонентите му, с коетоотправя предизвикателство къмтях и ги призовава към размисълвърху произхода му. Същносттана Корана е синтезирана в думата„худа“ – напътствие, с което тозиайет се явява и отговор на просбата, съдържаща се в сура ел-Фатиха:„Води ни по правия път“. Това ев смисъл, че рабът иска от Аллахнапътствие и Аллах известява, четова напътствие е Коранът, безв него да има каквато и да билопримес от човешка мисъл и следователно – никаква вероятност загрешка. Коранът е представен катобезкрайно напътствие във всичкисфери на живота за онези, коитоса достигнали определена степенна духовна зрялост, изразяваща сес думата „таква“ (пазене от гнева наАллах, богобоязливост), от коятое производна споменатата в айетадума „муттакин“ (пазещи се от гнева на Аллах, богобоязливи).

Думата „хидайет/худа“ в Свещения Коран е използвана с четири значения: 1. даряване на всякосъщество с необходимите му качества, нужни за изпълнение нажизнените му функции, като причовека освен инстинктите включва и разума; 2. представянето нарелигията чрез пратениците и писанията; 3. озаряването на сърцетос вярата в Аллах; 4. показването напътя към дженнета. Първите тризначения са свързани със земнияживот, а последното – с отвъдния.Всяко от четирите значения изразява едно от четирите нива, на което се гради всяко следващо, такаче представянето на религията отстрана на пратениците и писанията не е възможно освен при наличие на разум; озаряването на сърцето с вяра не е възможно освенпри осъществяване на призив отстрана на пратениците и писанията; както и влизането в дженнетане е възможно освен при наличието на разум, низпославане на писание и озаряване на сърцето с вяра.В този смисъл в Свещения Коран се говори за четиривида хидайет. Въпреки че думите „худа“ и „хидайет“са от един и същи корен и са синоними, думата „худа“в Свещения Коран се използва само за озаряванетона сърцето от страна на Аллах с вяра. Съответно впървите айети на сура ел-Бакара Свещеният Коран епредставен като проводник на вярата, чрез който тядостига сърцата на хората и ги озарява.

В Свещения Коран за хидайета се говори катоявление, в което са налице две страни: едната е Аллах, а другата – човекът. Затова на места се казва, чеАллах е напътил всички хора, имайки се предвид, чее дал възможност за напътствие на всеки, а на другисе казва, че Аллах не напътства неверниците, угнетителите, грешниците и заблудилите се, с усмотрениена това, че те не искат напътствието и не го приемат.Следователно във въпросния айет Всевишния Аллахразкрива, че за приемането на хидайета е необходимоналичие на таква – пазене от гнева на Аллах.

На свой ред изразът „таква“ е разкрит като съвкупност от убеждения и дела, измежду които са вярата в невидимото/неведомото; изрядното кланянена задължителния петкратен намаз; на трето място –даването на зекят, с ясното съзнание, че това е вид изпитание, като истинският притежател на всички земни блага е единствено Аллах и съответно единственоТой може да се разпорежда с тях и да повелява какда бъдат изразходвани; вярата в Корана и сюннета ив писанията, низпослани на предишните пратеници,и категоричното убеждение в съществуването на отвъдния живот.

В последния от петте айета е представен резултатът от следването на Корана – усвояване на напътствието и пълен успех както в земния, така и в отвъдния живот, важейки само за приелите хидайетапосредством таквата.

Айетите представляват база, на която трябва да еизградено обучението по Коран на подрастващите, сцел истински успех както в земния, така и в отвъднияживот. Колкото и да е важно правилното четене наКорана, като задължително условие за приемането напеткратния намаз, то в никакъв случай изучаванетона Корана не трябва да се ограничава с него. Мюсюлманинът трябва да проумее, че Коранът е изпратен,за да даде насока на вярващия във всички сфери нанеговия живот, и в този смисъл е длъжен да познавазабраненото и позволеното в него, както и да черпижитейски истини от неговите разкази и да ги прилагав живота си. В много случаи хората остават с впечатление, че целта от низпославането на Корана е да бъдечетен при определени поводи, и едва ли не се приема,че задоволството на Аллах може да се заслужи само сизразителното му четене. Връзката на вярващия съсСвещения Коран трябва да се изразява в разбирането на посланията му и прилагането им.

Автор: Д-Р СЕФЕР ХАСАНОВ ВИСШ ИСЛЯМСКИ ИНСТИТУТ

Списание МЮСЮЛМАНИ