Един от видните тълкуватели на Корана:

АТА ИБН ЕБУ РАБАХ

(648–732)

Ата ибн Ебу Рабах е роден в Дженед, но още като малък се преселва в Мекка със своя баща, където служи на една жена от племето Курейш. Предава се, че е бил куц, кривоок, а впоследствие е ослепял. Ибн Аббас – неговият учител, основал тефсирната школа в Мекка, споменава за него, че е бил съвременник на 200 сподвижници, също така изтъква, че е бил авторитетен факих и мухаддис.

Един ден хората се събрали около Абдуллах ибн Аббас, който им казал: „Как така идвате при мен, докато при вас е Ата?“. Ебу Ханифе споделя, че не e срещал по-достоен от Ата. Амр ибн Динар и Муджахид пък признават, че Ата ибн Ебу Рабах имал явно превъзходство пред тях.

Ата придобил знания от Джабир ибн Абдуллах, Саад ибн Малик, Ебу Хурейра, Абдуллах ибн Зубейр (р.анхум) и др. Освен че бил изключителен факих, Ата се славел като един от най-знаещите учени в полето на тефсира. Най-голям брой негови тълкувания на кораничните айети се предават в тефсира на Табери – „Джами-ул-беян“.

Подходът на Ата при правенето на тефсир се изразява в това, че използва Корана за тълкуването на отделни айети, арабския език, хадисните предания, изказани от Мухаммед (с.а.с.) и сахабиите, мненията на своя учител Ибн Аббас и техните съвременници. Той дори прибягва до употребата на исраилият (предания, свързани с предишните религии), но с известна предпазливост, съзнавайки, че от преданията на юдеите и християните има такива, които не съответстват на ислямските принципи. Ата бил толкова богобоязлив, че странял от това да прави тефсир, осланяйки се на логиката и разума си.

За да стане по-ясен неговият подход, ще посочим няколко примера за неговите тефсири:

Тълкуване на айет от Корана с айет:

Айет 33 от сура Раад:

أَفَمَنْ هُوَ قَآئِمٌ عَلَى كُلِّ نَفْسٍ بِمَا كَسَبَتْ 

е разтълкувал с 18-и айет от сура Ал-и Имран:

شَهِدَ اللّهُ أَنَّهُ لاَ إِلَهَ إِلاَّ هُوَ وَالْمَلاَئِكَةُ وَأُوْلُواْ الْعِلْمِ قَآئِمَاً بِالْقِسْطِ

Като Ата е казал, че този, който поддържа всеки според това, което е заслужил (или независимо какво е придобил), е Аллах, защото Той е способният на справедливост – „каимун би-л-къст“.

Тефсир чрез мерфу хадис:

Айет 87 от сура Хиджр:

وَلَقَدْ آتَيْنَاكَ سَبْعًا مِّنَ الْمَثَانِي وَالْقُرْآنَ الْعَظِيمَ 

е разтълкувал с хадис на Мухаммед (с.а.с.), предаден от Бухари, който гласи, че القرآنأم(сурата Фатиха) е със седем повтарящи се айета. Като думата “أم“ обозначава значимостта на дадено нещо, а със сурата Фатиха започва мусхафа, също така намазът не е валиден, ако не се прочете в някой къям.

Тефсир чрез използване на тълкувание на сахабии:

Айет 88 от сурата Бакара:

وَقَالُواْ قُلُوبُنَا غُلْفٌ بَل لَّعَنَهُمُ اللَّه بِكُفْرِهِمْ فَقَلِيلاً مَّا يُؤْمِنُونَ

Ибн Аббас тълкува думата  غُلْفٌкато вместилище на всякакъв вид знание. Юдеите са счели, че не се нуждаят от знанието на Аллах, стигнало до тях чрез пратениците.

Тефсир чрез използване на езиковото богатство:

Айет 2 от сура Бакара:

ذَلِكَ الْكِتَابُ لاَ رَيْبَ فِيهِ

Ата ибн Ебу Рабах разяснява думата „رَيْبَ “ като شك(съмнение). Но в битов аспект значението на „رَيْبَ “ е да бъде внесена дори частица от нещо в друго нещо, което не е от неговата природа, като по този начин се нарушава изначалната му консистенция.

Тефсир чрез исраилият:

Айет 79 от сура Касас:

فَخَرَجَ عَلَى قَوْمِهِ فِي زِينَتِهِ 

От преданията на хората на Писанието под „ زِينَتِهِ“ се разбира, че Карун се е явил пред своя народ с две червени одежди.

Автор: ЛАУРА ФАРУК САНИ СТУДЕНТКА ВЪВ ВИСШИЯ ИСЛЯМСКИ ИНСТИТУТ

Списание МЮСЮЛМАНИ