Една от задачите спрямо нас самите е да опазим и поправим нашия език. Тъй като много от нещата, които сполетяват човека – добри или лоши, са плод на казаното от него. Много хора са преживели големи страдания заради езиците си и именно поради тях някои ще бъдат наказани в джехеннема.

Затова, преди да е казал нещо, човек трябва да помисли върху следните неща:

1. Как ще се разбере казаното от него.

2. Да не изговаря думи, които няма да му бъдат от полза нито на този свят, нито в отвъдния.

 3. Да не накърнява нечие сърце с думите си.

4. Да не казва това, за което се страхува, че ще доведе нещастие и злополука.

5. Да не прекъсва другия, когато говори.

6. Да не прекалява, когато хвали или хули друг човек.

7. Да не говори с висок глас при по-възрастни от него.

8. Да не бърбори и празнослови.

9. Да не криви устата си, когато говори; да не мляска с бузи и език, като си предава важност и майсторлък.

10. Да не бъде самонадеян и да не пренебрегва своя събеседник, като търси недостатъци в неговите думи.

11. Да не привиква езика си към изричане на проклятия, ругатни и вулгарни слова.

12. Да не разкрива пред другите тайната, която са му поверили.

13. Да не лъже и обещава неща, които няма да изпълни.

14. Да избягва и страни от лъжата, клетвата, клеветата и злословието.

15. Да не се подиграва с другите и да не им слага лоши прякори.

Публикация от списание „Хилял“ - детска притурка на списание „Мюсюлмани“ брой 04, 2018 година