Украсата на Карлово:
КУРШУМ ДЖАМИЯ

Според източници Карлово е наследило от предвъзрожденската епоха пет джамии с минарета и четири месджида. Най-голямата и централна джамия в гр. Карлово е била „Куршум джамия“. Тя е била построена по нареждане на Карлъзаде Али като част от един по-голям архитектурен ансамбъл, включващ тюрбе на един от синовете на Карлъ бей, медресе, а по-късно е действала като прогимназия (рушдийе). Над вратата на джамията е съхранена каменната плоча с надпис на арабски език, който гласи: „Тази свещена джамия се съгради с помощта на Аллах и военачалника му Али, син на Карлъ, който е бил възпитател на султан Джем, син на султан Мехмед, син на султан Мурад хан, в година 890, за да съществува до свършека на света“. Тази плоча, с размер 50/45 см, свидетелства, че „Куршум джамия“ е построена през 890 г. по хиджри, т.е. през 1485 г., и че неин основател е Али, син на Карлъ, който е бил лала (възпитател) на султан Джем, сина на султан Мехмед II (1451–1481). Тези данни съвпадат с още два османотурски документа – Карловското вакъфнаме от 15.04.1496 г. и фермана на Мурад IV от 1632 г. Препис от вакъфнамето, който е изготвен и регистриран в гр. Коня, се съхранява в Исторически музей – Карлово. С това вакъфнаме Карлъ бей завещава всичките си имоти в полза на „Куршум джамия“.

Молитвеният салон на „Куршум джамия“ представлява квадратно помещение с размери 10,40/10,40 м. Височината до върха на купола е 11,40 м. Масивният купол се носи от четири външни стени. Прозорците са на два реда. Михрабът е в центъра на югоизточната стена. Той представлява една средно дълбока ниша, оформена в горната си част със сталактитов орнамент, ограден с каменна релефна рамка, очертаваща голямо правоъгълно пано, запълнено със стенописна украса – драперии, вази и цветя. Мястото за изнасяне на празнични проповеди, наречено минбер, е вдясно от михраба. На северната стена, над вратата и встрани от нея, е построен широк вътрешен балкон, наречен махфил – женско отделение. Подът на преддверието и молитвения салон е бил настлан с шестстенни керамични плочи, наподобяващи пчелни килийки.

Външният вид на сградата представлява масивен блок с пропорции, близки до тези на куба, над който се издига куполът на джамията. В северозападния ъгъл е долепен цокълът на минарето – призма с основа 2,98/1,80 и височина 5 м. Тялото на минарето е цилиндрично, запазено сега до нивото на купола. Съществуват различни мнения относно неговото събаряне – според едни това е станало по време на Руско-турската война през 1878 г., втори смятат, че карловци го разрушават по време на Балканската война, а трети приемат, че то е паднало по време на Чирпанското земетресение през 1928 г. В оригиналния си вид то се е издигало малко над купола и е завършвало с шерефе (викало). Минарето е класически пример на мюсюлманската архитектура по нашите земи от времето на Късното Средновековие. Над купола някога се извисявал алем (символ), завършващ с полумесец.

Изящно построената през 1485 г. сграда вече над 530 години, независимо от разрушителните процеси на времето и хората, напомня за своето съществуване и история, която всъщност е причина за развитието на града и селищата от Карловската котловина. Но за голямо съжаление, поради немарливостта на институциите с всеки изминал ден джамията рухва. А мюсюлманите не биват допускани за молитви в нея.

Впрочем на улица „Стара планина“ се намира и единствено функциониращият мюсюлмански храм – „Ялъ джамия“. Докато „Куршум джамия“ е била централна, тя е била квартална. Построена е през XVI век. Тя е с размери 7,40/9,00 м и има съвсем малко преддверие. Няма купол и е покрита с общ четирискатен покрив. Минарето й е ниско и надвишава незначително самата джамия. Тази джамия е била опожарена след Руско-турската война, но по-късно е издигната наново. Втори ремонт на джамията има през 1969 г. През 2010 г., за съжаление, претърпява пореден пожар и благодарение на мюсюлманската общност е възстановена наново.

КЕМАЛ РАШИД – ИМАМ, ДОКТОР ПО ИСТОРИЯ
Публикация от списание „Мюсюлмани“ брой 04, 2018 година