Когато усетиш, че вярата ти е слаба

Аллах (С.Т.) в Корана казва:

„Кажи: “О, хора, вече дойде при вас истината от вашия Господ. И който се е напътил, единствено за себе си се напътва, а който се е заблудил, само в свой ущърб се заблуждава. И не съм над вас покровител.”

(Свещен Коран, Сура „Юнус“:108)

         Знаете ли какво се случва, когато вашата вяра (иман) отслабне? Ставате нехаен. А знаете ли също така какво става, когато станете нехаен? Тогава вярата ви отслабва. Това е един порочен кръг, в който възникват всички форми на порочното. Ето защо иманът е най-съдбоносният аспект от живота ви като мюсюлманин.

         В същността си вярата се изразява в абсолютно доверие, вяра и увереност в религиозните доктрини, които се основават на духовно убеждение, а не на доказателство. И докато понятието „вяра“ се използва в смисъла на „иман“, вярата без видимото й проявление не може да бъде наречена „иман“ или „акида“ (убеждение).

         Вярата означава да вярваш в Аллах (с.т.), Неговите ангели, Книгите Му, Неговите пратеници, в Съдния ден и в съдбата с доброто и лошото в нея, като всичко това е свързано със словесно засвидетелстване и с физически действия, отразяващи вярата.

         Омар ал-Ашкар дефинира вярата като: „Убеждението (акидата), която се утвърждава твърдо в сърцето, придържа се към него и никога не се отделя от това сърце. Тя се заявява и произнася вербално от вярващия, в чието сърце тази акида (убеждение) е пуснала дълбоки корени. Неговото убеждение и вербалното заявяване се затвърждават от действията, които съответстват на принципите на убеждението.“

         На редица места в Свещения Коран Аллах (с.т.) споменава за хора, които са убедени в неговите знаци, които са знаели Истината, но въпреки това са определяни като неверници.

Например:

„И ги отрекоха с гнет и надменност, въпреки че душите им се убедиха в тях. Виж какъв е краят на сеещите развала!“

(Свещен Коран, Сура „Мравките“:14)

         Понякога дори и да не признавате, усещате твърдост в сърцето си, не ви е грижа за нищо, чувствате празнота, липса на емпатия и цел. Тези чувства са наистина признаците на отслабналата вяра и на нехайството към религиозните задължения. Често се борим с тези проявления, като се опитваме да намерим правилните решения за тях, но трудно успяваме. Някои хора от време на време се оплакват, но не получават точния съвет. „Moже би това е свързано с монотонността на живота, кой знае?!“, би казал някой. Като човешки същества ние сме лесно уязвими и е напълно нормално от време на време да се чувстваме отегчени от еднообразието на живота или от комбинацията на гореизброените чувства. Но като мюсюлманин, като вярващ вие бихте почувствали всички тези неща само когато връзката ви с Аллах е слаба. Ако вярата ви е обоснована от вербално засвидетелстване и физическо проявление, тогава това няма да остави място за небрежност към изпълнението на религиозните задължения, които в същността си са ваше задължение.

         Зараждането на вярата става в сърцето на вярващия – парче плът в човешкото тяло, за което Пратеникът (с.а.с.) казва, че управлява доброто и лошото в цялото тяло:

„В човешкото тяло има едно парче месо, ако то е здраво - цялото тяло е здраво, ако то е покварено – цялото тяло страда. Това е сърцето.” (Ен-Науауи, № 6)

         В друго предание Пратеникът (с.а.с.) казва за друга безценна способност на сърцето: „Името на сърцето (калб) идва от способността му непрекъснато да се променя (такаллюб). Сърцето прилича на перо в корена на дърво – постоянно се преобръща от вятъра.“

(Предадено от Ахмед)

         Поради тази способност на сърцето непрекъснато да се променя, понякога не може да контролирате случващото се в него. Точно затова като мюсюлманин от вас се изисква винаги да се обръщате с молитва към Аллах да напътства сърцето ви към подчинение и преклонение пред Него, както е предадено от Пратеника (с.а.с.):

 “О, Аллах, който преобръщаш сърцата, затвърди сърцето ми в Твоята религия.“

При мюсюлманите слабостта на вярата се проявява под различни форми.

Аз ги разграничавам в две категории:

Слабост в сърцата, която прави връзката ни с Всевишния Аллах слаба.

Слабост в сърцата ни, която влияе негативно върху връзката ни с нашите братя и сестри мюсюлмани и на задълженията ни към мюсюлманската общност, т.е. социална слабост.

Слабостта ни, която засяга връзката ни с Всевишния Аллах, включва:

1. Чувство на безразличие към редица неща, като това, че някой извършва грях и чете Свещения Коран, да пропуснеш някое добро дело или когато принципите на религията са потъпкани. Това наистина е една от най-пагубните форми на слабостта на вярата. Когато вярващият чувства безразличие към гореизборените неща, той е предразположен да извършва грях по-често и явно, като прави така, че извършването на греха да стане част от живота му.

2. Самодоволство във всички сфери на религията: имате чувството, че знаете достатъчно, доволните сте и от малките форми на ибадет, без да осъзнавате небрежността, която проявявате. Но по думите на Аллах (с.т.), не това са проявите на истинския вярващ. Ето какво казва Абу Дарда:

„За да съм сигурен, че Аллах ще я приеме, всяка молитва ми е по-скъпа от целия свят и всичко, което е в него, защото Аллах (с.т.) казва: „Аллах приема само от богобоязливите.“ (Свещен Коран, Сура „Трапезата“:27)

3. Да се лишаваш от споменаването (зикр) на Аллах.

Пратеникът (с.а.с.) казва: „Разликата между този, който споменава неговия Господ, и онзи, който не го прави, е като разликата между живия и мъртвия.“ (Предадено от Бухари)

Социалните слабости включват:

1. Лъжата в думите, злоупотребата с доверието, неспазването на обещания от страна на един мюсюлманин – всички тези са симптоми на лицемерието, както казва самият Пратеник (с.а.с.). Може да се превърнеш в двуличник сред братята си, единствено когато вярата ти е слаба.

2. Арогантност.

Пратеникът (с.а.с.) казва: 

„Няма да влезе в Дженнета човек, в чието сърце има високомерие дори с тежестта на прашинка.“ – Един мъж попитал: „А ако човек обича дрехите му да изглеждат добре и обувките му да са хубави?“ Тогава Пратеникът (с.а.с.) отвърнал: „Аллах е Красив и обича красивото. Горделивостта означава да избягваш истината и да презираш хората.

3. Прекомерна свадливост.

 Пратеникът (с.а.с.) е казал:

„Нищо не може да отклони от Правия път хората, след като вече са били напътени, освен спорът.“ (Сахих Ал-Джами, 5663)

Несъмнено слабостта на вярата е болест в ислямската общност, криеща се в сърцата на мюсюлманите, откакто свят светува. Шейх Мухаммед Салих Ал-Мунаджид е прав като казва, че слабостта на вярата е причина за всяко зло и за всяка беда. Затова и слабата вяра сред мюсюлманите е основната причина за нехайството към задълженията във вярата.

         Днес мюсюлманите са небрежни също към чистотата и изпълнението на молитвата, което ще доведе до гибелта на религията ни като личности. Търсим защитата на Аллах от това.

Пратеникът (с.а.с.) казва: „Чистотата е половината от вярата.“

Което означава, че едната половина на вярата се състои в това да имаш чиста душа, а втората половина – да си спретнат и да имаш чисто тяло. В този смисъл няма как човек да пречисти душата си, без да пречисти тялото си.

         Тъжен факт е, че мюсюлманите днес, по-специално ислямската младеж, бива отклонявана от различни социални и психологически „развлечения“ в името на това да е част от „цивилизованото общество“. И вие, и аз вече не четем Корана с месеци, в някои случаи дори с години. Вече не споменаваме Аллах, освен ако не сме изпаднали в беда или в нужда. Вече не изпълняваме молитвата във времето й – при условие че Аллах ни е предписал точни времена, в които да я отслужваме и го е направил задължение за нас. Всъщност, създадени сме с единствената причина – да служим само на Аллах, без да Го съдружаваме. А днес наблюдаваме мюсюлманската младеж, изгубена сред провалилото се общество – общество, в което музиката е антидепресант, а вулгарността и нравствеността са само думи. И всичко това го правим, за да сме част от един установен начин на живот, който подсъзнателно ни е наложен.

Искате да се промените. Искате да преустановите този патетичен живот на слаба вяра и нехайство.

Така ли е? МашаАллах. Това следва да са действията на мюсюлманина. В известната си книга „Да‘фул Иман“ („Слабата вяра“) Шейх Мухаммед Салих описва редица начини, по които човек може да се избави от слабата вяра, сред които размишляване върху значението на Корана, да се опитаме да осъзнаем могъществото на Аллах (с.т.), търсене на ислямското знание и още много други, всеки от които сам по себе си е решение.

         Въпросът е как в днешно време да се доведем до изпълнението на тези предложени решения? За лечението на слабата вяра и нехайността  ни е нужна мотивация и решителност. Ето какво смятам, че ще ви свърши работа, за да изоставите живота на нехайния и слаб мюсюлманин.

         Първото, преди всичко останало, е да затвърдите намерението си да се превърнете в по-добър мюсюлманин. Защото Пратеникът (с.а.с.) казва: „Делата са според намеренията и на всеки всеки човек ще бъде въздадено само според намеренията му.“ (Сахих Бухари, №1)

         Усилието да бъде разбрана вярата е от голямо значение. Разбирането на законите и границите, установени от Аллах (с.т.) и разбирането ценностите на вярата помага на човек да осъзнае последиците от своите действия. Явно е как днес много мюсюлмани са лишени от основните учения и принципи на вярата. И това ни довежда до извода, че много от нас са лишени от знанието за наказанието за различните грехове в исляма. Което води до бедствие.

         Друго важно нещо, което човек трябва да овладее, е изкуството да управлява времето си. Тъй като времето само по себе си не може да бъде управлявано, ние управляваме живота си чрез времето. Факт е, че днес средностатистическият човек прекарва повече време пред екрана, отколкото за каквото и да е друго нещо. Човек следва да приоритетизира, да си постави цели в живота и да знае кое е важното в определен момент и кое не е. Не казвам, че трябва да живеете живот „под калъп“ – което, между другото, не е изключено, в случай че се опитате да се приспособите към начина, по който живеят приятелите ви. По-скоро живейте със съзнание за времето, което посвещавате на всяко нещо, целейки да достигнете определените цели.

         И последно, трябва да се молите на Аллах (с.т.) да ви помогне да станете отдаден Нему. Четете материали, които предлагат начини за лечение на слабата вяра. Бихте могли да започнете с книгата на Мухаммед Салих „Лечение на слабата вяра“ и „Засилване на вярата“ от Шах Исмаил Шахид. И още веднъж – молете Аллах да ви помага да не спирате…

Автор: Абу Бекр Билямин

Превод: Л. Чаушева