Размисли върху живота…

Дните, месеците и годините минават мигновено, без да осъзнаем това. Събитията са завладели до такава степен главите ни, че забравяме за основните си задължения.
Има моменти, в които забравяме темите, свързани с целта на съществуването ни.
В този случай се сещаме за примера от живота на Имам Шафи, който всяка сутрин обмислял целта на живота си. Именно тогава се сещаме, че всяка сутрин от нас се иска осем неща.
Нека днес и ние си спомним целта на съществуването ни и направим равносметка на своя живот също като Имам Шафи. Нека се замислим дали и от нас се искат осем неща, както се искат от Имам Шафи.
Ако сте съгласни с мен, нека заедно прочетем осемте неща, които той е осмислял, осъзнавайки, че се искат от него.
Една сутрин в Египет, когато великият тълкувател, който винаги правел равносметка на живота си, вървял замислен към дома си след сутрешната молитва, някой се доближил до него. „Много сте замислен. Нима има важно нещо, което занимава разума ви?”, казал му той. „Да – отговорил Имам Шафи. – Всяка сутрин обмислям нещата, които се искат от мен. Зaтова вървя така замислен.” „Вярно ли е, че всяка сутрин от вас се искат определени неща?” – попитал го той с любопитство.
„Мисля, че всяка сутрин от мен се искат 8 неща”, отговорил Имам Шафи и започнал за изброява: „Създателят иска от мен фарзовете ; Пратеникът ни желае от мен сунната (правилата и наставленията Му); семейството и децата ми искат добро (халал) препитание; вярата и разумът ми искат да се подчинявам на заповедите на Аллах; егото и дяволът също искат да им се подчиня; ангелите, записващи делата ми, пък желаят да записват само благодеяния; слънцето, изгряващо всеки ден, желае да си спомня, че остарявам с всеки един ден; всяка сутрин ангела Азраил иска да се замисля за това, че се доближавам до него с още един ден. Ето за какво мисля всяка сутрин, докато вървя по този път. Замисленият ми израз се дължи на тези размисли”, казал Имам Шафи.
Тогава отправилият към него този въпрос попитал учудено: „Ей, имам, само от теб ли се искат тези неща? Искат ли се всяка сутрин от мен и всички други хора.”
Имам Шафи му отговорил с лека усмивка: „Аз мисля, че всяка сутрин от мен се искат тези неща. Може те да си изискват и от другите. Ако искаш, пречисти разума си от излишните неща и обмисли тези неща. Така ще разбереш дали те се искат и от теб.”
Без да мине много време, отдалият се на размисъл човек поклатил глава и отговорил: „Да, Имам Шафи, тези неща се искат не само от теб. Искат се от мен и от всички, които всяка сутрин започват още един ден от живота си. Благодаря ти, че ми помогна да открия нещата, които се искат всеки ден от мен. В какво огромно нехайство сме изживявали своите дни, без да знаем това.”
Как мислите – замисляме ли се ние, хората, обкръжени от излишни неща и събития, за тези неща с разум и душа, които се искат от нас всяка сутрин. Питаме ли се например: иска ли от нас Аллах фарзовете? Искат ли Пророкът – сунната, семейството и децата ни – чиста прехрана? Приканват ли ни вярата и разумът да им подражаваме, а егото и дявола – да ги следваме? Чакат ли ангелите, записващи делата ни, да ги караме да пишат само благодеяния? Иска ли изгряващото всяка сутрин слънце да се замисляме, че остаряваме и се доближаваме до ангела Азраил с още един ден?