Духовното и телесното ни здраве

Всички религии по света изповядват защитата на вярата, ума и поколенията, живота и имота на човека от раждането му до къямета. Всички тези драгоценни стойности ги интересуват не само отделните хора, но и запазването на общественото здраве.
Най-важното условие за запазването на човешкото и общественото здраве е чистотата. В исляма винаги се придавало и се придава голямo значение на чистотата и се подчертава, че Всевишния Аллах обича винаги онези, които се пречистват от морални и материални нечистотии. Нашата религия винаги е повелявала чистотата на облеклото, тялото, душата и околната среда. Нещо повече, моралната и материалната чистота се смятат за едни от основните изисквания на ибадетите ни.
От друга страна са обявени за лоши и непозволени всякакви вредни навици, в това число употребата на алкохол и упойващи вещества, които нарушават душевния мир на човека и благополучията в обществото. Забранено е разточителството както във всяка област, така и по отношение на храненето. Това дава възможност за предотвратяването на болестта на преяждането. Обявена е за харам проституцията, прелюбодеянието и всевъзможните полови извращения, които развалят семейството, като се поощрява законосъобразния начин на семеен живот на основата на бракосъчетанието. Към всички тези неща трябва да се добавят и клюките и клеветите, злословията и доносничеството, двуличието и лицемерието, които сериозно и трайно заплашват душевното здраве на човека и общественото благополучие. Неопровержима истина е, че ибадетите ни оказват положително въздействие на ду¬шевното здраве и сила. В това отношение особено за нормалното функциониране на душата и тялото положителна роля играят намазите и спазването на оруча.
Нека да не забравяме, че колкото е важно предпазването на човека от действия, които биха повлияли отрицателно върху здравето му, толкова е важно и лекуването след като човек се е разболял. Нашишият Пейгамбер, подчертавайки това, повелява: «Аллах дава и съответния лек за всяка болест. Щом е така, лекувайте се!» По този начин той е подчертал, че лекуването на разболелите се хора е техен религиозен дълг.
Затова нека да не изменяме на Всевишния Аллах, Който ни е дарил с душа и тяло. Да не погубваме онези органи като ги из¬ползваме за други цели. Нека да знаем, че всички крайности и грехове отварят дълбоки рани в душите и телата ни и често не е възможно да ги излекуваме. Нека никога да не подценяваме и да не забравяме, че едно здраво общество се състои от здрави хора. Да знаем, че онзи, който наистина прилага в живота си религията ни ще се радва на здрав дух и здраво тяло.