Сполуката за вярващите

Вярата е основният фактор за сполуката и щастието на всеки човек. Потребността от нея е заложена в неговата същност и не може да я замени с друго, така е сътворен.
 
Всеки, който се опитва да намери нейн заместител, в крайна сметка става жертва на това, което търси, защото друго не е в състояние да попълни нейното естествено място. Развръзката е с предизвестен край – обърканост и отчаяние.
Човекът днес е под изключителното въздействие на материализираното общество и рекламата му и е с очакване там да открие утеха, успех и щастие. Факта обаче, че материално обезпечения човек, без вярата не намира покой и щастие, красноречиво говори за  това, че тази посока няма да го отведе при сполуката и щастието. Обратното, както в миналото, така и днес сме свидетели на бедни хора, които чрез вярата са намерили покой и щастие.
Наред с това, че вярата дава отговор на съдбовни въпроси като: от къде идва човека, защо идва и къде отива, тя му дава устойчивост, целенасоченост, устременост – дава му заряд.
Човекът от нашето съвремие повече от всякога е ангажиран с търсене пътя на сполуката, на успеха. Необходимо е да споменем и безбройните учения днес, които по своеобразен начин са формирали у него и стереотип на мислене и възприемане. Отвсякъде му се предлагат варианти и той препуска ли препуска в така необятната и неизвестна шир на предизвикателствата, които го съблазняват. Голямата част от вярващите също са устремени в тази надпревара и са част от групата на препускащите. Пътят на сполуката, който ще се постараем да открием е необходимост за всеки човек на планетата земя, но тук конкретно ще говорим за вярващия.
След като е повярвал, често човек автоматично се причислява към онези, които Аллах Всевишния е похвалил в Свещения Коран. Вярата според исляма обаче, не е израз, само на едно вътрешно убеждение, а е съвкупност от убеждение, поведение и дела. Свидетели сме, как хора претендират за дадено нещо, но вършат съвсем друго. Откриваме претенции, които не намират израз в поведението и делата. Основавайки се на това, можем да говорим за два вида език, този, който гласно заявява и езика на поведението. Ето защо, вярата според исляма не се състои, само от заявяване и претенции, а е неразделно свързана с езика на поведението. Тя се състои от убеждение, утвърждаване с език и прилагане на дело.
Никак не е трудно да открием, че малко мюсюлмани днес, с поведение и дела покриват ислямските критерии. Ето защо, нека се насочим към първите стъпки от формулата на успеха за вярващите, посочена от Аллах Всевишния
От Омар Ибн Хаттаб, Аллах да е доволен от него, се предава, че когато на Пратеника с.а.с. било низпославано откровение, около лицето му се чувал звук наподобяващ жужене на пчела. След един такъв случай, казва той, той се обърна към кибле, вдигна ръцете си и отправи дуа: „О, Аллах, надбави ни, не ни намалявай, почети ни, не ни унижавай! Придай ни, не ни лишавай! Предпоче ти ни, не предпочитай други пред нас! Бъди доволен от нас и ни стори доволни!” После рече: „Бяха ми низпослани десет айета, който ги изпълни, ще влезне в Дженнета” и изчете първите айети на сура Му`минун:

1. Сполуката е за вярващите,
2. които в своята молитва са смирени
3. и които от празнословието странят,
4. и които милостинята зекят дават,
5. и които целомъдрието си пазят,
6. освен за техните съпруги или за владените от техните десници. Те не ще бъдат порицавани ¬
7. а които се стремят към друго, освен това, тези са престъпващите,
8. и които повереното им и обетите си съблюдават,
9. и които своите молитви редовно отслужват,
10.    тези са наследниците,
11.    които ще наследят Градините на Фирдеус, там ще пребивават вечно.