Устоите на великият характер

(Тефсир на 4-ти айет на сура Ел-Калем)

„И наистина ти си с велик характер.“

Както в много други случаи, така и в този, основна роля за разбирането на айета „И наистина ти си с велик характер“ играе сюннетът, като в един хадис съпругата на Пратеника (с.а.с.), Айше (р.анха), казва: „Неговата нравственост беше Коранът. Нима не четете първите десет айета на сура ел-Муминун?!“. Следователно основните нравствени параметри в личността на Пратеника на Аллах са заложени в първите десет айета на сура ел-Муминун, гласящи: „Със сигурност са успели вярващите, които са смирени преди всичко в намаза си и които странят най-вече от празнословието, и които дават на първо място зекята, и които изключително пазят целомъдрието си, освен от съпругите или робините си. Наистина относно тях не ще бъдат укорявани. А онези, които търсят друго извън това, то те са прекрачилите границите. И които изключително пазят поверените им неща и обещанието си, и които преди всичко в намазите си са редовни. Единствено тези са наследяващите“.

Разяснението на Айше (р.анха) относно характера на Пратеника (с.а.с.) не цели да посочи всички добри нравствени качества на Пратеника, а онези, които правят характера му велик. Както може да се забележи от краткия превод на айетите, характерът е базиран върху вярата. Той черпи жизнеността и ефективността си от вярата и е неин продукт. Става въпрос за динамичен и продуктивен характер, който формира поведение, демонстриращо пълна отдаденост на Създателя. Основните елементи на този характер, споменати във въпросните айети, са подчинени на строга вътрешна йерархия, базирана на връзката им с вярата, и обхващат всички области на човешкото битие.

Според айетите най-важният градивен елементи в характера на Пратеника е пълното му смирение и концентрация в намаза, представляващ среща с Аллах. Обстоятелството, че този елемент е споменат преди всички останали, показва, че най-висшата форма на проява на вярата е отдадеността на сърцето в намаза и че в исляма не може да се говори за съвършен характер при липсата на връзка със Създателя.

Вторият елемент, вече под формата на конкретно поведение, е страненето от празнословие, което включва както въздържането от изричане на греховни или безполезни слова, така и от слушането на такива. И докато първият елемент е свързан с пазенето на сърцето, то вторият е свързан с пазенето на езика и слуха.

Третият елемент касае отношението към имуществото, което на базата на вярата се разглежда като средство за изпитание. За мюсюлманина истинският притежател на благата е единствено Създателя и човек е длъжен да се разпорежда с тях така, както му е повелено от Него. Даването на зекята, като приоритетно финансово задължение, мотивирано от вярата, пази душата от алчност и подтиква към солидарност с бедните и нуждаещите се.

 Четвъртият елемент – пазенето от прелюбодейство – е свързан с половия живот, който в рамките на исляма може да съществува единствено на базата на брачно съжителство с другия пол. Пазенето от прелюбодейство, както е разяснено и демонстрирано в сюннета на Пратеника (с.а.с.), включва странене от всичко, което води до него, като поглед, докосване, усамотяване и пр. Половият живот в исляма, както и всички останали човешки дейности, се разглежда като вид ибадет и е от изключително значение поради факта, че генерира голям брой човешки права, които вярващият е длъжен да съблюдава.

Петият елемент е довереността, изразяваща се в грижа за повереното и спазване на обещаното, без значение дали става въпрос за отношения с мюсюлманин или немюсюлманин. В Корана и сюннета на Пратеника (с.а.с.) еманетът/ повереното се разглежда в два аспекта: в по-тесен, правен аспект – като имущество, оставено на съхранение при някого, и в по-широк, итикадски/верски аспект – със значение на всичко поверено на човека от Създателя му за временно ползване с цел изпитание. В този смисъл здравето, времето, децата, парите, служебното положение и всичко останало, с което човек разполага, влиза в кръга на еманета.

Шестият елемент е редовното и изрядно изпълнение на намаза, като приоритет пред всичко останало. В този смисъл Пратеника на Аллах е казал: „Радостта на душата ми е в намаза“. И докато при първия елемент става въпрос за качеството на отношението с Аллах в намаза, при този става въпрос за дисциплина и ред, които играят рамкова роля за всички останали дейности на вярващия.

Както една сграда има основи, така и великият характер на Пратеника на Аллах има шест основи, върху които се извисяват огромен брой други нравствени добродетели. Проявата на заложените в недрата на душата качества като смирение, щедрост, свенливост и справедливост представлява резултат от съприкосновението на вярата с положителната нравственост на човешката душа, за която Аллах в Свещения Коран е казал: „Той заложи в нея богобоязънта и греховността“ (еш-Шемс, 91: 8). Факт е, че съвременниците на Мухаммед (с.а.с.) не са приемали исляма, единствено повлияни от риториката на Свещения Коран, още повече че не всички са били на едно и също ниво във владеенето и разбирането на езика. Онова, което е притегляло хората като магнит, е била личността на Мухаммед (с.а.с.), съживил в характера си айетите на Корана. Именно в това се крие универсалността и актуалността на неговата личност, която вирее във всички географски ширини. Имайки предвид, че целта на низпославането на 4-ти айет на сура ел-Калем, гласящ: „И наистина ти си с велик характер“, е била да се даде отговор на обидите на враговете му и обвиненията им, че е луд, поет, гадател и т.н., този айет звучи изключително актуално днес, когато лъжите и клеветите по негов адрес циркулират в милионни тиражи под формата на романи, стихове, филми и карикатури. Следователно най-прекият път за разобличаване на лъжците и клеветниците е мюсюлманите да демонстрират с поведението си характера на Пратеника (с.а.с.) и по този начин да дадат възможност на останалите хора да се докоснат до истинския му облик.

Д-р Сефер Хасанов – преподавател във ВИИ

Публикация от списание „Мюсюлмани“ брой 03, 2018 г.