Истината и правдата са неизменен дълг за мюсюлманина

Да се изпълнява онова, което повелява истината и правдата, е неизменен дълг за всеки мюсюлманин, който трябва да спазва както спрямо мюсюлманите, така и спрямо другите.

Благодетелността е неделима и не може да се изявява в проявата на мерзост и подлост към едни, и засвидетелстването на уважение и почит към други.
Затова, ако е даден обет за добро, то той задължително трябва да бъде спазван – винаги и спрямо всеки.
В потвърждение на тази максима, говорейки за “Съюза на достойните” , Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е казал: “Ако бях призован [да вляза] в него и по времето на исляма, [пак] щях да се отзова!
Във връзка с това Амр Ибн ал-Хамик съобщава: “Чух Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) да казва: `Всеки, който поеме да закриля живота на другиго,  но после го убие, то мен [вече нищо] не ще ме свързва с убиеца, та дори убитият да е бил неверник!`” /Ибн Хиббан/
Тази недвусмислена позиция ясно разкрива духа на исляма, в отношението му към онези, които не го изповядват.