Моралът е за всичко и всички

Всяка религия разполага със свои специфични обреди, които са смятани за нейни отличителни черти.
Несъмнено е, че и Ислямът разполага с такива обреди изразяващи смиреност и покорство пред Всевишния, които са задължителни за неговите последователи, които се възприемат като строго регламентирани религиозни практики и към които немюсюлманите, разбира се, нямат никакво отношение.
Нравствените поучения обаче съвсем не са от този порядък. Защото от мюсюлманина се изисква да се отнася към всички хора, проявявайки добродетели, които са всепризнати и общоприети. Мюсюлманинът е длъжен, например, да говори само истината както пред своя събрат по религия, така и пред всеки друг, длъжен е да бъде скромен, да проявява търпимост, да бъде верен на чувството си за дълг, да бъде доблестен и честен, да е готов да се притече на помощ на всекиго, който се нуждае от нея, да бъде щедър, великодушен и т.н.
Това е причината, поради която Свещеният Коран ни повелява да не влизаме с юдеите или християните в спорове, които подтикват към вражда и омраза и не принасят никаква полза за религиите. В този смисъл Всевишният Аллах е казал: И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: “Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Вашият Бог и нашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.” /Сура Паякът (Ал-‘Анкабу:т): 46/
А на друго място, изразявайки почудата Си от това, че последователите на Муса и Иса се препират така люто с мюсюлманите, Той изрича: Кажи: “Нима спорите с нас за Аллах, а Той е и нашият Господ, и вашият Господ? Нам са нашите дела и вам са вашите дела. На Него сме предани.” /Сура Кравата (Ал-Бакара): 139/
Сред категоричните свидетелства в тази насока е и следната случка от житието на Пратеника на Аллах. Веднъж един юдеин, на когото Пророка бил длъжник, отишъл при него да си иска дълга и му казал: “Вие от рода Абд ал-Мутталиб сте хора, които винаги се бавят с плащането.” Тогава Умар Ибн ал-Хаттаб, който се възмутил от това, че юдеинът говори на Пратеника дръзко и непочтително, решил да го накаже за думите му, хванал се за меча и искал да го убие.
Ала Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) възпрял Умар, като му рекъл: “Както аз, така и той заслужаваме, с нас другояче да постъпиш: него да призовеш дълга си подобаващо да изисква, а мен да призовеш дълга си подобаващо да изплащам!”
Ислямът ни повелява да се отнасяме справедливо към всеки – дори и към нечестивеца и безверника.
Във връзка с това Пророка (Да бъде благославян и да пребъдва в душата си!) е казал: “На зова си угнетеният отклик намира, а ако е той нечестивец, то за нечестивостта си сам ще отговаря.” /Ахмад/
Казал е и още: “Угнетеният дори да е неверник, никога не ще бъде издигната преграда пред неговия зов. Остави онова, което те съмнява, и приеми онова, което не те съмнява!” /Ахмад/
Чрез тези текстове Ислямът забранява на привържениците си да причиняват каквото и да е зло на онези, чиято вяра е различна от вярата им.
Доказателство за това дълбоконравствено отношение на мюсюлманите към представителите на другите религии се съдържа и в разказа на Ибн Умар, който, когато близките му заклали овца, настоятелно ги запитал: “`Дадохте ли от нея и на съседа ни юдеин? Дадохте ли от нея и на съседа ни юдеин?` Аз чух Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) да казва: `Джибрил не преставаше да ме напътства за /доброто отношение към/ съседа. Помислих си дори, че ще дойде от него повеля, съседите помежду си да се унаследяват.`” /Ал-Бухари/