Бъди мюсюлманин – с грешките и извиненията си

Извинението е едно от неразделните качества на вярващия. Защото съвестта му, озарена от вярата, която носи в сърцето си, е винаги будна. Тя е сред най-ценните блага, с които Аллах е облагодетелствал човека, за разлика от другите живи същества на земята. Да, съвестта е ‘детектор на грешката’, тъй като Пратеника (с.а.с.) казва: „Грях е онова, което гризе съвестта ти“. Благодарение на нея ние осъзнаваме грешките си, а осъзнаването на грешката е първата стъпка към извинението. Опазил ни Аллах от неосъзнаването на грешките си – едва ли има по-голяма беда от това. Втората стъпка, която може би е най-трудната, е поднасянето на искрено извинение. И третата, която често пропускаме, е готовността да поемем отговорност за грешната си постъпка и да я поправим, независимо от това какво ще ни коства.

Несъмнено гордостта, чието дори нищожно наличие в нечие сърце е причина той да не бъде допуснат в дженнета, се явява като най-голяма пречка пред извинението. Но вярващият, който би трябвало да я е пречупил с лъча на вярата в Аллах и чрез служенето Нему, не би трябвало да се затруднява чак толкова, както голяма част от нас, мюсюлманите, се затрудняват днес. Дали пък вярата ни не е достатъчно силна? Дали пък не искаме прошка от Аллах, когато извършим грях? Да, твърде вероятно е да е така. Защото, ако извинението липсва на ниво от човек към човек, то много вероятно липсва и на ниво от раб към Господар. Всичко е в тясна връзка помежду си. Спомнете си думите на Пратеника: „Който не благодари на хората, то той не благодари и на Аллах“. В този дух можем ли да кажем, че който не се извинява на хората, то той не се извинява и пред Аллах?

В сура Ал-и Имран (3: 133– 135) Аллах ни повелява да се надпреварваме към Неговото опрощение и дженнета с ширина на земята и на небесата, приготвен за богобоязливите, които, щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове. Да, когато си спомним за Аллах, непременно ще се извиним. А неотправянето на извинение дали би значело, че сме Го забравили?

Скъпи вярващи, нека често си спомняме за Аллах и да се извиняваме на:

Нашите родители, на които дори „уф“ не трябва да казваме, да не ги навикваме, а да им говорим ласкави слова.

Нашите съпруги/съпрузи, които Аллах сътвори, за да намерим спокойствие при тях, и стори помежду ни любов и милост. Нека с искрено извинение потушаваме възникналите проблеми още в самото начало и запазим семейния мир, който е ключът към успеха и щастието.

Нашите деца, които ще последват нашия пример и когато съгрешат спрямо нас, не ще се двоумят да ни се извинят. Кой родител не би го желал? Всички останали, без значение дали са ни познати, или непознати, дали са по-малки, или по-големи от нас, дали са мюсюлмани, или немюсюлмани…

Мюсюлманин не значи човек, който не греши. А човек, който греши, спомня си за Аллах и иска извинение за грешките си. Нека да бъдем мюсюлмани – с грешките и извиненията си…

Салих Халил (теолог)

Публикация от списание "Мюсюлмани" брой 01, 2018 г.