Да се сънуваш в родината, но да живееш извън нея

Още от самото начало на човешката история се наблюдава преселение на хората от едно географско местоположение на друго, в повечето случаи в търсенето на по-добър живот. В по-далечното минало хората търсели по-плодородни земи за преселение, защото поминъкът бил свързан със земята. Съвременните преселения се извършват в посока на развита промишленост и трудова заетост, като основната причина винаги е търсене на поминък и по-добър живот. Обаче в нашето съвремие сме свидетели и на преселения по съвсем други причини, като бягство от война. Но колкото и да са различни причините за преселенията като начин, разстояние, качество и натовареност, те продължават да се разглеждат като социален и физически рефлекс на човечеството. Аллах в Корана повелява: „И щом намазът завърши, разпръснете се по земята и търсете благодат от Аллах, и често споменавайте Аллах, за да сполучите!“ (ел-Джумуа, 62:10).

XXI век може да се нарече и векът на големите преселения. Според неофициална статистика в последните години хората, които не живеят там, където са родени, наброяват повече от триста милиона. Това до голяма степен е свързано с факта, че през последните години, освен посочените по-горе причини, като основна причина за преселение на преден план излизат военните действия и неправилното разпределение на спокойствие и материални блага между държавите.

 Развитието на технологията скъсява разстоянията и комуникацията между хората на далечно разстояние, което също улеснява преселенията. Въпреки това неоспорима истина е, че с преселението се появяват проблемите, свързани с адаптацията и запазване идентичността на хората. На тези процеси се дължи и появата на термини като интеграция, асимилация, секуларизация, интеркултурализъм, мултикултурализъм и др.

В този контекст с всеки изминал ден се увеличава броят на преселващите се мюсюлмани. В Европа те вече са станали неразделима част от местното население. За съжаление, след атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ коренно се променя отношението към мюсюлманите не само в Америка, но и в Европа. Особено със зачестилите напоследък атентати в европейските държави от страна на терористични организации още повече се промени отношението към мюсюлманите, живеещи там. Въпреки всички трудности, пред които са изправени мюсюлманите в Европа и света, те не се отказват от търсенето на по-добър живот.

 Мюсюлманите, родени в България, също не правят изключение от този световен процес. Наши мюсюлмани има във всички европейски страни. Основната причина за преселението на мюсюлманите от България в европейските държави е материалният недоимък и безработицата в родината ни. Социални, политически и икономически фактори, липсата на поминък и липсата на реализация принуждават мюсюлманите към преселение. Като начало страната напуска един член на семейството, основно мъжът, самостоятелно, с цел материално обезпечение и завръщане при семейството. След известно пребиваване мъжете се устройват там и вземат със себе си и семействата си. Към днешна дата общо около 2 800 000 български граждани живеят извън родината си. Това са хора в трудоспособна възраст. Относително голяма част от тези хора са мюсюлмани.

 Първите поколения преселници изпитват носталгия към родното. Живеят там, но сънуват себе си тук, в родните си места. На тях им е трудно приобщаването към обществото, в което са попаднали. Обаче след определено време на престой осъзнават, че с приобщаване към тамошното общество и научаването на езика може да се реализират по-пълноценно. След подобряване на материалното положение и облагодетелстване започва промяна и в начина на мислене. Така се появяват мюсюлманите с европейско мислене и европейска идентичност. Основното, което поддържа връзката им с родината, стават родителите, останали в родната страна. След като това поколение преселници си замине от този свят, отслабва връзката с родния край. Следва процесът на отчуждаване на хората. Отчуждаването е много често явление в индустриално развитите големи градове и държави. Важи и поговорката: „Това, което е далеч от очите, остава далеч и от сърцето и душата“.

Второто поколение преселници придобива постоянен статут, материално облагодетелстване и социални придобивки в определената държава. Засилва се процесът на отчуждаване от родината и пълното приобщаване към даденото общество и страна, в която се установяват за постоянно, и се отчуждават напълно от родината на родителите си. Материално облагодетелствани, те вече са приобщени напълно към обществото, в което живеят, споделят обществените и човешки ценности. По този начин се формира и утвърждава нова идентичност с друга ценностна система. Този процес може да се нарече интеграция, асимилация, секуларизация или както и да се наричат тези промени, те играят важна роля в изграждането и утвърждаването на човешката идентичност.

Д-р Ахмед Лютов
Публикация от списание "Мюсюлмани" брой 12, 2017 г.