Това е история за оставането…

Разказвали сме много истории за заминаването. Днес ще ви разкажа една различна от другите история. Това е история за оставането, история за търсенето, за очакването, история за вярата, история за надеждата, история за преминаването през реки и кални пътища, история за падането, история за ставането… Но най-вече за оставането… Това е история за търсенето на рая, история за търсенето на гъби, и не само…

Но първо да ви разкажа началото на историята. Ще отворя пред вас един прозорец на една университетска аудитория, където един преподавател разговаря със своите студенти по „Журналистика и връзки с обществеността“. А, да, разбира се, че историята е истинска… Нека да отбележим, че историята, която ви разказвам сега, е съвсем истинска, както е истинска и историята, която ще ви разкажа след това. Истински е преподавателят, истински са студентите, истински е и прозорецът в тази история.

 „Каква е новината днес?“ – пита преподавателят както всеки ден. „Няма новина – казват студентите намръщени. – Няма нищо ново. Всичко е така, както си беше преди. Безработицата расте, хората по улиците са нещастни, какво да отразяваме – нещастия и провали ли? В чужбина хората си знаят работата, знаят как да живеят.“ „Аха – казва преподавателят. – Значи смятате, че раят е там, където не сте вие?…“ И започва един спор за възможностите и невъзможностите… Има ли възможности и бъдеще в България, няма ли? Има ли място под това небе за млади и образовани хора? Или ще тръгнем и ние по „святата земя, наречена чужбина“? „Не ви разбирам вас, младите – казва преподавателят. – Не ви ли е хрумвало въобще, че нещо, което го няма, може да се създаде? Всичко на този свят си има мисия и смисъл. Празнотата в нещо е знак, че се очаква запълване на празното пространство. Така е и с възможностите. Възможности за работа има, само трябва да търсите. Важно е да се търси. А когато няма, ще откриете сами възможностите. Но е важно да бъдете готови за момента! Винаги дръжте светилниците си запалени!“ Странно нещо е паметта. Минаха години от тази лекция.

Спомних си за нея чак сега, след толкова много време. Сега разбирам какво е искал да ни каже преподавателят. Защото съм го правила, без да знам за теорията за възможностите и празните пространства… И за това, че проблемите са възможности и че липсата всъщност не е липса… Някога ходили ли сте в гората за гъби? Аз съм го правила много пъти. Когато бях малка, на село всяка пролет и всяка есен майки и деца се събирахме и ходехме да берем гъби. Да знаете, гъбите се намират трудно! Но това е прекрасното на брането на гъби – самото търсене! Представете си, че вървите по кални пътища, усещате, че дишате чист въздух, усещате вятъра… Минавате през реки… Намокряте се… Нищо. Това е прекрасно! Оставяте се на усещането! Хлъзгаво е, падате, ставате… Децата ви се смеят, смеете се и вие. Продължавате да вървите! Ето я поляната, вече сте в света на гъбите. Но никъде не се виждат гъби. Нормално, не се показват веднага. Това е една малка тайна, предавана от гъбите на децата, после порасналите деца я предават на своите деца… Започвате да търсите. Знаете, че намерите ли първата гъба, ще намерите и следващите. Намирате една, до нея още няколко… После продължавате да търсите. Понякога се налага да вървите много, да търсите много, докато намерите още гъби. Но имате вяра. Знаете, че гъби има, само трябва да се търси. Продължавате да търсите… Намирате…, търсите…, намирате… Разбрахте историята, нали? Няма е другата страна на има. Възможности има, само трябва да се търсят! Приятно търсене ви пожелавам… Опитайте и гъбите!

ЮЗЛЕМ ТЕФИKОВА

Публикация от списание "Мюсюлмани" брой 12, 2017 г.