Дарбата като изпитание за човешката душа

 Снимка: Полифациалис - Бирали Бирали

Всеки човек е надарен със свои способности и за  да преживее  в този свят е необходимо добре да познава себе си. Ислямската религия ни помага за това  да отговорим на големите жизненоважни въпроси:  откъде идваме, за какво сме на този свят, къде отиваме?

Днешният свят се опитва да ни вкарва в  определен формат. Показва ни примери, които  можем да следваме и то по-скоро да копираме, отколкото да следваме. Когато копираме, ние губим себе си.

         В исляма следването на Пратеника Мухаммед (с.а.с) е следване на принципи, при които човек   не загубва своята индивидуалност, а напротив помага му се той да открие дарбата си, да влезе в обществото с нея.

Всяка дарба може да се интерпретира в две посоки: позитивна и негативна.  Да се използва в нещо, което е хелял и нещо, което не е хелял. За да разбере човек дарбата си  има нужда от ментор, с когото може да се съветва. Кой е той? Не е този, за когото ще кажем: „Вярвам само в него.“  Менторът е по-скоро този, който ни помага да разберем себе си. Човек, който има дарбата да познава душата на хората.

Какво е душа?Духът (рух) е тайна, която Аллах е поставил.  И когато  се свърже с тялото се появява нов елемент, изграждащ човека - душата (нефс). Нефса може да прави както добри, така и лоши неща. Аллах показва този феномен в началото на сура Шемс: „Кълна се и в душата, и в Онзи, Който я е създал и ѝ е разкрил нечестивостта и богобоязливостта ѝ! Сполучва онзи, който я пречиства. А губи онзи, който я омърсява.“

Цялостното ни съществуване в този свят е свързано  с това да балансираме и  поддържаме нивото на нефса ни  в състояние на теслимийет (смирение).  Състояние на съгласие, приемане и действия според  възможностите. 

Когато разбереш това, разбираш и своите дарби. Разбираш  Аллах за какво те е създал, кое е характерното за теб? Тогава казваш „Ярабби, аз съм съгласен с това, което си ми дал.“

Когато човек има  силно изявена дарба, при него има изразена висока чувствителност, която в ежедневния живот може да му създаде трудности. Защото при висока чувствителност  реакцията става много бърза, много силна. За човек с малка чувствителност това е непонятно.

         Средата  поставя някакви неписани норми и  който е извън тях, особено хората, които са  с определени дарби изглеждат необичайно. Единственото нещо, с което  могат да балансират в това състояние на необичайност е  осъзнаванете на религията и връзката с Аллах, което  да ги държи в този свят в определено равновесие, присъщо за тях. Те са хората, които движат, правят промените,  карат това застояло общество да се движи напред. Това води до напрежение, в което няма как да избегнеш  дискомфорта и да се чувстваш неразбран. Но когато  добре осъзнаваш  мисията и ролята си продължаваш въпреки всичко. Защото знаеш, че на този свят ти просто си един инструмент на Аллах.

Творците, хората, които правят изкуство, те го правят,  за да го покажат,  не го правят, за да го крият. Обаче има и такива, които го крият, защото ги е страх от капаните на нефса да речем. Това означава, че те не знаят как да се отнасят с дарбата си.  Когато Аллах ти е дал крака  ти не трябва да се страхуваш да ходиш с тях.

Радостта от извършената работа може да се превърне в гордост и възгордяване.  Човек може да бъде горд с нещо, което е извършил и то е полезно. В тази гордост е вплетена благодарността към Аллах. Проблемът идва, когато това премине в позиция на възгордяване „Аз съм по-добър от другите. Аз съм  над другите.“ Това е вплетено  с   противопоставяне към Аллах. Човек, който се занимава с търговия  няма да се възгордее с това, че говори много добре,  неговото изпитание  ще бъде  печалбата или да излъже  в кантара. Който преподава  няма да излъже в кантара, но  неговото възгордяване може да бъде „Виж, колко много добре говоря!“

И накрая можем да обобщим, че дарбата е изпитание за човека, като всяко нещо.  А най-голямата ни дарба е животът. След това идват другите ни дарби. Както казва Аллах в сура Мулк „...сътвори смъртта и живота, за да ви изпита кой от вас е по-добър в делата.“  Всяка друга по-следваща дарба  дава  още едно ниво на изпитание. Колкото повече един човек е надарен, толкова повече неговите изпитания са по-големи. За преминаване на тези нива е нужно човек добре да балансира.  А това  се крие точно в постоянната актуализация  на нивото на нефса. Което показва, че естественото състояние на човека е състоянието му на тевбе (покаяние) - постоянно пречистване.

Бирали Бирали - теолог - психолог

(заместник главен мюфтия)