Към джамията да се притечем, с корана да се запознаем

Всемогъщият Аллах повелява: „Този Коран напътва към най-правото и благовества вярващите, които вършат праведни дела, че ще имат огромна награда” (ел-Исра, 17: 9)
Пратеника на Аллах (с.а.с) казва:
“Човек, след като умре, делата му се прекъсват, освен три неща: Текуща милостиня (садака-и джарие); знания, които могат да се ползват от хората; и праведните деца, които ще се обръщат към Аллах с дуа за него.” (Тирмизи)
Най-важното ни задължение е да запознаем нашите деца и младежи с посланието на Свещения Коран. И нека не забравяме, че всички блага, с които разполагаме на този свят са ни поверени от Всевишния Аллах, а най-скъпото нещо сред тях, което добре трябва да пазим, са нашите деца.
След като се разделим с този свят, трябва да оставим праведно потомство, което ще се моли за нас. Това е, което най-много трябва да искаме от Аллах (с.т) по време на нашата дуа. За да продължат живота си като праведни раби, ние сме длъжни да помогнем на нашите деца, да намерят себе си, своята индивидуалност и идентичност, което е най-голямото право на всяко дете върху своите родители.
Но за да намерят себе си, на първо място трябва да ги научим какъв е смисълът на този живот, каква е стойността на човека, целта от неговото създаване, от къде е дошъл и къде отива.
На второ място, трябва да придобият индивидуалност, а тя се оформя с моралните ценности, за които Пратеника на Аллах (с.а.с.) казва: „Ни¬кои родители не са оставили по-ценно наследство на своето дете от добрият нрав и възпитание.” (Тирмизи)
На трето място, трябва да придобият идентичност. Затова, задължение за нас е да ги възпитаме като добродетелните хора, украсени с ценностите на исляма, достойни раби на Аллах и добри привърженици на Мухаммед Мустафа (с.а.с.) и неговата общност.
С девиза „Към джамията да се притечем, с Корана да се запознаем”, най-напред ние възрастните трябва да станем пример за нашите деца и да ги запознаем с джемаата, джамията и Корана.
Любимият ни Пейгамбер в един хадис определя мюсюлманската младеж по следния начин: „...тези младежи, които намират удоволствие и забавление в покорността на Аллах...”. За съжаление всички ние знаем къде и по какъв начин младежите днес се стараят да намерят удоволствието. Как се поддават на страстите и съсипват живота си. Защото тези от тях, които не откриват забавлението в покорството на Аллах, го търсят на друго място.
Нека не забравяме, че бъдещето на всяка нация, зависи от зрението й. Тези, които са загуби¬ли светлината си, не могат да виждат напред и да изградят здраво бъдеще. Младото поколение са светлината на очите и щастието на сърцата ни.
„Господарю наш, дари ни със съпруги и потомци -; радост за очите ни! И ни стори водители на богобоязливите!” (ел-Фуркан, 25: 74)