Здравото сърце

Любимият ни Пейгамбер беше лечител на сърцата. А хората, срещу които той водеше борба, имаха корави като камък сърца. Аллаховият Пратеник, който предлагаше лек за болните сърца, много добре знаеше колко важно значение има за човека сърцето, което бие в лявата гръд. Ето защо когато попитали любима та съпруга на Аллаховия Пратеник Умму Селеме коя молитва най-често повтарял той, тя отговорила: „О, Аллах мой, Ти, Който всеки миг променяш сърцата ни, направи моето сърце да бъде непоколебимо и непроменливо!“ (Тирмизи)
Любимият ни Пейгамбер (с.а.с.) настойчиво е молил Своя Създател да бъде с непреклонно и непоколебимо сърце, защото по природа сърцето е нещо променливо; може да премине от цвят на цвят, от едно състояние в друго. По израза на Аллаховия Пратеник сърцето наподобява перушина, която се закачила на клона на дърво насред пустиня и се мята от една страна в друга. Ето защо то е податливо и на вяра и на неверие. Любовта и омразата, смелостта и страха обитават същото сърце. Сърцата, които преди исляма са били обиталища на непокорството, неверието и чувството за съдружие с други божества, след запознанството с исляма се превърнали в лоно на покорството, служението и любовта към Аллах.
Заедно с това обаче душите, намерили прави път, са податливи на грехове и да изпаднат в заблуда. Всеки грях обаче оставя в сърцето по една черна точка. Всяка лъжа, която изрича човек оставя също така по една черно петно. Всяка податливост към гняв, омраза, гордост, високо мерие и раздор почерня още повече сърцето. С егоизма, скъперничеството завистта и с всяко друго зло черните петна нарастват още повече. В резултат на това човек свиква с тези тъмни петна в сърцето си. А ко гато сатаната с хитрите си внушения влезе между човека и сърцето му, греховете започват да му изглеждат по-невинни, по-мили, дори украсени. След като очите са затварят, сърцата се залостват и човешките очи привикват към тази тъмнина, той повече не може да съзре какво има в сърцето му. С вкамененото си сърце човек не изпитва никакво безпокойство, не се ядосва и за пропуснатите добрини.
Защото тъмните петна върху сърцето му вече се превърнали в черни дупки, в които са потънали същността, невинността и човещината му. По израза на Корана, сърцата на такива хора са слепи, заключени, запечатани, болни, заслепени и потвърди дори от камъка.
Расулюллах (с.а.с.) освен че посочил болестите на сърцата, но указал и начините за леченията им. Ето защо ако човек се изправи пред своя Създател преди още сърцето му да се вкаменило, и пред очите му да се спуснат тъмни завеси, чистосърдечно, изпивайки тежкия товар на греховете и срама от тъмните петна в сърцето си, се помоли за опрощение от Него и се покае за греховете си с решимостта никога повече да не се връща към тях, той може да се пречисти. Защото човека, на  когото са му свойствени доктрината и злините, може да поеме по правилния път, но и да се поддаде на заблудата. Всеки човек може да извърши грях, но както се изразява Пейгамбера ни, най-добрите сред тези, които допускат грехове са тези, които се покаят. Дори онези хора, които пречистват сърцата си чрез покаянието са като абсолютно безгрешни хора.
Аллаховият Пратеник вредом с покаянието дава и някои други препоръки и по този начин запознава онези, които носят мъртви сърца с Владетеля на сърцата. Веднъж Акра бин Хабис, който видял как нашият Пейгамбер целунал своя внук, с удивление попитал: „Нима вие целувате децата си?
Ние нито ги целуваме, нито ги галим!“ Тогава Расулюллах с упрек му рекъл: „Аз какво бих могъл да направя след като  Аллах е от нел милосърдието от сърцето ти?“ (Бухари) А на онези, които се оплаквали, че имат вкаменели сърца, той е препоръчвал да задоволят нуждите на бедните и да погалят по главите сираците. А Вабиса бин Мабед, който го попитал кое е добро и кое е зло, докосвайки със святата си ръка гърдите му, го посъветвал: да допита сърцето си и ако сърцето е за пазило своята чистота и непорочност, то ще бъде като компас, който ще му покаже доброто и злото като пробен камък и допълнил: „Добро е тогава, което доставя благополучие на сърцето и то остава в него. А злото е онова, което хората дори да го одобряват буди безпокойство в сърцето и оставя съмнения в него.“ (Ибн Ханбел) Според това ако даде но сърце не е почерняло от тъмни петна, не е изгубило своята прозорливост и пречистено с покаяние сърце, може да се оприличи на огледало на истината.
Щом като е така, нека и ние да облагородим сърцата си със съзнание, съвест и вяра както ни учи Расулюллах. Нека сърцата ни да омекнат с милост и състрадание и да се привържат едно с друго с обич. Да намерят покой и благополучие със споменаването на Аллах. С искрени покаяния да пречистим душите си. Отнасяйки се с усмивки към сиротните да изтрием тъмните петна от сърцата си. Да пречистим сърцата си като си споделим всичко. Да направим сълзите ни да раззеленят безплодните ни сърца. Нека и ние като Господаря ни да се приютим при Създателя от сърцата, които не познават страха от Аллах. Да бъдем уверени, че нашите сърца няма да навредят на никой. И в съдния ден да присъстваме със здрави сърца, в които сме събрали всичко с ръцете, езика, ушите и очите си! Защото „В деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат, освен който. дойде при Аллах с чисто сърце.“ (еш-Шуара, 26: 88-89)