За отрицателните изживявания и душевното равновесие на мюсюлманина

Съвременните изследвания показват, че днес хората живеят във века на отрицателните емоции, съществуват множество външни фактори, които стават провокатори на негативни преживявания.

Водещ фактор в това отношение са кризите, които имат перманентен характер, кризи в икономиката, в личния бизнес, международните отношения и държавното управление. Същевременно днес стресогенен характер имат тероризмът, религиозната нетърпимост, несъвършенството на законите и мудността на правораздаване.

Паралелно с това в съвременното общество отсъства утвърдена система от ценности, това принуждава личността да живее в условия на аномия. Това са условия на безпорядъчна ценност, на разпад на традиционни ценности, на загуба на чувство за мярка за добро и зло, на размиване на границите с позволено и наказано.

Човекът е творение, което е конструктивно по дух и с потенциал за развитие. Той е отговорен за своето развитие – понякога върху него се оказва натиск от заобикалящото го общество, от другите, които го манипулират, но това не е оправдание и всеки е отговорен в избора си на поетата насока за своето развитие.

Свободната воля, с която нашият Създател Аллах е удостоил всеки един човек, обуславя неговото развитие в земния живот и положението му в отвъдния. „И как ще бъдат, щом ги съберем в деня, за който няма съмнение, и на всяка душа напълно се изплати онова, което е придобила, и не ще бъдат угнетени.“ (Ал-и Имран, 3: 25)

Всеки поема отговорността, за това, което неговата душа е придобила чрез неговите извършени дела, а придобитото е в резултат на свободната воля. Когато придобитото не съответства на принципите на нашия Създател, се появява чувство за тревожност.

Тревожността е нормално явление, което се поражда у човека, то произтича от отговорността към избрания начин на живот, към взетото решение. Когато човек разбира, че трябва да промени нещо в себе си, има нужда от сила и енергия.

Ако промяната е насочена към извършване на добри дела, тогава Аллах Теаля подкрепя и дава енергия на Своя раб. „О, вярващи, ако подкрепите [делото на] Аллах, и Той ще ви подкрепи, и ще утвърди стъпките ви.“ (Мухаммед, 47: 7).

Подкрепата, която Аллах изпраща на вярващите, се осъществява, след като рабът осъзнае мисията си в земния живот и целта на сътворението. „Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат.“ (ез-Зарият, 51: 56)

Служенето, което е присъщо на праведните хора, е следствие от разума, а той от своя страна се развива с упорит труд за придобиване на полезно знание и използването му в полза на обществото. Този положен труд засилва връзката със Създателя и по милостта на Аллах се получава хармония между тялото и душата, сработването на двата компонента довежда до положение на прозрение, инсайт и вдъхновение, което е причина за духовно извисяване и психично равновесие.

Това е присъщо само на вярващите хора, които не са подвластни на време, място и материално положение. Защото Аллах повелява: „Не ще намериш хора, които вярват в Аллах и в сетния ден, да обичат противящите се на Аллах и на Неговия Пратеник, дори да са бащите или синовете им, или братята, или роднините им. На тези Той вложи вярата в сърцата им и ги подкрепи с дух от Себе си“ (ел-Муджаделе, 58: 22).

По този начин се достига до прозрение и чуване на вътрешния глас, който е вложен от Създателя. Дълбокото познаване на себе си има развиваща стойност, защото, когато човек знае кое е несъвършеното, има по-големи шансове да го промени.

Човек притежава неограничен потенциал да реализира истинските си възможности, дадени му от Всевишния. Той е длъжен да стане това, което може да стане, когато разбере потенциала за личностното си развитие, като се вслуша в прозрението и приеме себе си такъв, какъвто трябва да е. За целта трябва да прояви твърдост към изискванията и външните влияния и да прави това, което може да прави добре и качествено.

Пратеника Мухаммед (с.а.с.) беше изпратен като милост за световете. Всевишния Аллах удостои нашия любим Пратеник с тази дарба, като в същото време мисията му беше трудна и непосилна за друг. За да осъществи тази мисия, беше подложен на доста изпитания, които от своя страна служеха като трамплин за преодоляване на следващите изпитания, и за да бъде пример за нас, за да не се отчайваме при трудни ситуации.

В заключение ще посочим, че лабилните и неустойчиви културни норми и отдалечеността от нашия Създател са причина за пораждане на отрицателни преживявания, психични разстройства и отключване на психични болести при хора, които не са разбрали целта на своето сътворение.

Ресим Шаматарев Теолог-психолог

Статия - списание "Мюсюлмани"  борй 9,2017г.