Мюсюлманите от българското етническо малцинство в Албания: 104 години по-късно

104 години след обявяването независимостта на Република Албания, българската етническа общност на територията на страната, голяма част от която изповядва исляма, вече наброява между 50 000 и 100 000 души. Те са съсредоточени в три области на територията на Албания – около Мала Преспа, Голо бърдо и Гора. Това е общност от хора, които имат българско самосъзнание, като общността в Мала Преспа изповядва християнството, а в Голо Бърдо има и от двете верски общности, но преобладават мюсюлманите. В Гора пък българската етническа общност е изцяло мюсюлманска.

За всички тях през октомври 2017 година се случи едно дългоочаквано и дълго желано събитие с голямо историческо значение. А именно, че албанският парламент прие Закона за защита на националните малцинства, с което беше официално признато и българското малцинство в Албания. Съвсем до скоро официалната позиция на Албания по въпроса бе, че българите, които живеят в границите на Албания вече повече от век, нямат специален статут.

Много интересна е общността на българското малцинство в Албания. След повече от век живот на територия извън „родна“ България, както сами я наричат, тези хора са успели да съхранят езика си, съхранили са фолклора, обредите, ритуалите и като цяло традициите си. Факт е и безпроблемното съжителство между представителите на двете религиозни общности в общата българска – тези на мюсюлмани и християни.

Въпреки ограничението, наложено през 1967 година, когато настъпва  официалната държавна забрана на религиите в Република Албания, те успяват да се съхранят. Това е преломен момент, в който религиозните храмове и на мюсюлмани, и на християни, започва да бъдат разрушавани по много агресивен начин. Но въпреки забраната на религиите като част от държавната политика за времето, общността успява да съхрани културата си.

Много от това, което успяваме да научим за тях днес, се дължи на 10-годишната работа в тази сфера на доц. Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН.

Нейна е поредицата от книги „Българите от Голо бърдо – Албания“, тя е и автор на филма „Голо бърдо – непознатите българи“.

Признаването на българската малцинствена общност в Албания е от изключително значение. Освен правата, които тази важна стъпка ще донесе на хората от общността, това ще спомогне и за заздравяването на връзките между България и сънародниците ни в Албания. И най-малкото, ще ни позволи да го опознаем още по-добре. А явно е, че има какво да научим от тях. Дори по отношение на безпроблемното съжителство между представителите на различните религиозни общности в страната.

„Никога ние не сме правили така… Не сме се карали един с друг – ти си християнин, аз съм мюсюлманин. Ние сме били като братя и сестри. Християните си ходеха в църква. На Йордановден, Великден, Илинден, Петровден… Мюсюлманите си ходеха в джамията – На Байрам, да се кланят в петък. Християните си ходеха в неделя да се кръстят в църквата…“

Из филма „Голо бърдо – непознатите българи“

Автор: Л. Чаушева

Снимка: David & Bonnie/Flickr.com