Ислямската цивилизация

От възникването си досега човечеството е преживяло няколко цивилизации. Повечето от тях са погребани в историята. Днес единствено сме свидетели на две от тях: Западната и ислямската цивилизация. Докато западната цивилизация съществува от няколко столетия, то ислямската цивилизация достига 15 столетия живот. Ислямската цивилизация е такава цивилизация, която прониква в нас благодарение на науката и просвещението. Неговите представители не са хора, които живеят единствено с насладите и удоволствията на този свят и гледат да посрещат и задоволят ежедневните си нужди. В тази връзка Аллах Теаля повелява следното: „Той е, Който подчини за вас земята, затова ходете из нейните краища и яжте от Неговото препитание! При
него ще се върнете!” (ел-Мулк, 67: 15) В основата на ислямската цивилизация е залегнало схващането, че цялата Вселена е арена на проявите на волята на Аллах. Следователно Аллах е Този, Който сътворява поддържа живота и един ден отнема живота на всичко. Ето защо мюсюлманите, които възприемат битието като Негово владение, в никакъв случай не мразят създанията Му. Обичат ги в името на Аллах. Отново заради обичта си към Аллах те живеят в съгласие с тях. Изпитват любов и уважение към всички твари, сътворени от Него. Те винаги постъпват с разбирането, че истинските притежатели не са те, а е Той. Във връзка с тази тема в Коран-и Керим се повелява: „Кажи: „О, Аллах, Владетелю на владението, Ти даряваш власт на когото пожелаеш и отнемаш властта от когото пожелаеш и въздигаш когото пожелаеш и унизяваш когото пожелаеш. Доброто е в Твоята ръка. Ти за всяко нещо имаш сила!” (Ал-и Имран, 3: 26) Ислямското схващане за цивилизацията възприема и оценява живота на тоя свят не само като изява на удоволствия и властване, а като изпитание и отговорност. Съгласно това схващане хората биват насочва ни към светлината на откровението вахий.
Именно благодарение на това чувство през цялата история мюсюлманите са съумели да поведат в хармония материалното и духовното, знанията и чувствата, личните интереси на индивида и обществените изгоди. Именно благодарение на това равновесие нито индивидите са били ощетени, нито пък са нанасяли щети. На тях им е достатъчно да действат в рамките на позволеното. Непозволените пътища за тях са обрасли с тръни. А който върши непозволени неща ще е от ощетените на тоя и на отвъдния свят. Такава е най-важната особеност на ислямската цивилизация. „Онези, които вярват и сърцата им се успокояват при споменаването на Аллах. О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват.” (ер-Раад, 13: 28)