Абдуллах Б. Месуд: Една безкрайна светлина

 Последния Пейгамбер се заклева пред Аллах и на последната брънка на клетвата си закача следния надпис: «В Съдния ден краката му ще тежат повече от планината Ухуд».
Наричат го още «притежателя на мисвака». Думата «мисвак» олицетворява всичко друго, което той притежава: Една възглавница, един кат дрехи и чифт терлици... Един възнисък мъж
с дълга коса, мургав и хилав човек. Реже и носи клечки за мисвак за зъбите на Пейгамбера ни.
Вятъра го люлее с клоните и при всяко люлеене два тънки клона разсмиват другарите му. Тогава Пратеника ни пита сърдито: «За какво се смеете?» «Смеем се на тънките му крачета!» -отговарят те. Последния Пейгамбер се заклева пред Аллах и на последна-та брънка на клетвата се окачва следния надпис: «В Съдния ден краката му ще тежат повече от планината Ухуд!»
Сега нека да видим чии са тези крака! „Малкото овчарче с тънките крачета припка сред овцете. Хз. Пейгамбера ни заедно с приятеля си Хз. Ебу Бекир минават покрай стадото и питат малкото овчарче дават ли мляко овцете.
Той заявява, че стадото е на Ибн Месуд. Тогава го помолват да посочи една овца, която досега не е родила и не дава мляко. Ибн Месуд хваща една овца и я довежда до Пратеника, който започва сръчно да дои овцата. Именно в този ден израства малкото овчарче. Пораства и в едно всесветско състезание идва шести на финала. Но това е такова състезание, което не приключва с медал. Тези крака търчат и бягат до последния му дъх.

Значи трябва да видим чии са тези крака!
Именно тези крака го носят до Етиопия след изтърпяване на поредното изтезание. Именно тези крака го водят до Кябето, където да чете Коран. Той е вторият след Пегймбера ни. Вие, които искате да чуете как е звучал пресния и свежия Коран след като бил низпослан на земята? Пратеника ни кани да чуем Абдуллах б. Месуд.
Когато го слуша Пейгамбера ни, повелява: «Искай! ще получиш!» Тези крака го нареждат сред първите, които поемат трудния път към Медина.
Когато армията бива разгромена, той стои непреклонен над тях и с тях тръгва да наказва Ебу Джехил при Бедир. Последния Пейгамбер подава на него сабята на Ебу Джехил, тъй като той заличава Фараона от страниците на историята. Тогава блесва иначе ръждясалата сабя на Джехил. Думите на Ебу Муса ел-Ешари: „Мен не ме питайте за нищо щом като той е тука!» допълва Хз. Али: като казва: «Той знае изоснови Корана и Сунната!»
Колко много той обича господаря си! Настане ли време за ибадети, той го събужда от сън. С жезъла си отваря му път пред него. Когато реши да тръгне, обръща обувките му. А все една и съща молитва повтаря: «Аллах мой! Дай ми безкрайна вяра, истински блага и светлина. Направи да съм приятел на Пейгамбера ни в рая!» Аллах Теаля приема молбата на Ибн Месуд. Той прегръща безкрайната светлина и става един от първите десет известени, че ще бъдат в дженнета.
Но той е съгласен да се превърне в прах и пепел вместо да изпита ужаса на Съдния ден.
Затова с четири ръце се захваща за науката. Повече от седемдсет сури научава пряко от Пейгамбера ни. Докато хората спят, той будува през нощите. Когато те се радват, той се натъжява; когато се смеят - той плаче. През цялото време той се пази да не обиди някого, да проявява гордост и надменност като се приютява под крилото на Аллах. Именно с тези разбирания той полага основите на школите по фъкъх и тефсир в Куфе.