Коранът и сунната на Пратеника Мухаммед (с.а.с)

Коранът, словото на Аллах, което ще бъде запазено непокътнато и автентично до Съдния ден. Няма друга книга, която да се чете толкова много, както Корана. И няма друга книга, в която истинността, достоверността и точността да са толкова единни – във всички думи и твърдения – както в Корана; защото той е съвършената творба на Създателя, низпослана на последният Му Пратеник - Мухаммед, който бил натоварен и задължен, да я предаде и разясни на хората, за да бъде пътеводител за тях до Сетния час.
Всички слова, разяснения и постъпки относно Корана, които Пратеника на Аллах (с.а.с.) показал в своя живот чрез личния си пример, били наречени от неговите сподвижници „Сунна“.
От тогава до днес, всички мюсюлмани са единодушни, че личният пример на Пратеника Мухаммед (с.а.с.), тоест сунната, е вторият неоспорим извор в ислямската религия, след Свещения Коран. Вследствие на това, следването й, било прието за пряко задължение (фарз) за всеки мюсюлманин и мюсюлманка.
Аллах (дж.дж.) в много от знаменията на Свещения Коран заповядва подчинението и следването на Неговия Пратеник (с.а.с.). В доста от тези знамения Коранът приема покоряването на Пратеника (с.а.с.) за покоряване на Аллах (дж.дж.), и заповядва на мюсюлманите, когато попаднат в разногласие и спор, да се обърнат към Аллах и Неговия Пратеник.
Свещения Коран ни съобщава също, че когато Аллах и Неговият Пратеник, отсъди някакво дело, нито вярващ, нито вярваща имат право на избор в това дело. След това подчертава, че който се противи на Аллах и на Неговия Пратеник, той вече е в явна заблуда.
Всички сподвижници на Мухаммед (с.а.с.) са били единодушни, че неговия пример и слова, са вторият извор в ислямското законодателство (ташриа), както когато той бил жив, така и след неговата кончина, и нито един от тях не е бил в разногласие с това виждане. През целият им живот те следвали Пратеника на Аллах във всичко, което е казал и вършел. Те никога не правили разлика между това, което се казва в Корана и това, което им казвал Пратеника на Аллах (с.а.с.). Те знаели със сигурност, „че не говори той от себе си, а това, което казва е само откровение, което [му] се разкрива“. Добър пример за това е казаното от Муаз ибн Джебел, който казал: „Ако не намеря отговор за това, което търся в Книгата на Аллах, ще следвам примера (т.е. сунната) на Неговия Пратеник.“Относно важността на сунната и нейното място в ислямската религия, учените казали: „Следването на достоверната сунна днес, когато Пратеника (с.а.с.) не е сред нас, е толкова важно, колкото било важно следването му, когато бил жив. Ако беше възможно разбирането на Корана и другите небесни книги без пратениците и личният им пример, то Аллах би низпослал откровение – вахий на всеки един от нас. И тъй като не може да приемем това за възможно, не можем да приемем за възможно и разбирането на Корана без сунната на Пратеника (с.а.с).“