НЯKОЛKО НАСТАВЛЕНИЯ KЪМ

МЛАДИТЕ И ТЕХНИТЕ РОДИТЕЛИ

 

Решението за брак трябва да бъде взето, след като човек добре обмисли дали е готов за него, или не. Задължително е човек да познава себе си, да е сигурен в това, което иска, да бъде осъзнат за това с кои проблеми би се справил и с кои – не. Понеже не е възможно да опознае човека срещу себе си, преди да сключи брак и да заживее заедно с него/нея, трябва да търси обективна информация от хората, които познават „избраника/избраницата“. По време на опознаването трябва да се гледа не това как той или тя се отнася към вас, а как се отнася към семейството си – това би дало много добра представа за човека. Това как се държи в транспорта, на трапезата, на работа, т.е. във всекидневието си, отразява истинската му същност.

Всички ние в началото на ново запознанство сме по-внимателни, по-благородни, по-загрижени. Това не е опит да се покажем на отсрещната страна в друга светлина. А силното чувство на благодарност, което се поражда у нас от щастието, което ни носи непознатият човек, влязъл в живота ни. Това чувство е искрено, обаче то е и преходно. След като се нормализират отношенията ни, след като се превърнат в част от живота ни, от ежедневието ни, се проявява истинската същност.

Често се повтаря, че „бракът не се сключва само между младите, а и между техните семейства“. Правилно е казано. Тук се има предвид, че бракът става причина за сродяването на две семейства. Изборът, съобразен със семейната култура на младите при избиране на съпруг/ съпруга, в бъдеще ще е от полза и за тях, и за семействата им.

Аз обаче искам да обърна внимание на нещо друго. Бракът на младите събужда и неосъществените мечти или травмите от миналото на техните майки и бащи. Загрижеността: „Аз не успях да живея добре, дано детето ми да живее хубаво“ понякога се превръща в причина и детето да сподели същата съдба. Може да е опит да се предпази младият човек от евентуални бъдещи проблеми, може би нещата, от които бяга човек, му се връщат като бумеранг или пък просто е съдба. Затова семействата трябва да разрешат проблемите от своето минало, преди те да са се появили отново при женитбата на децата им. Една рана от миналото при случаи подобни на тези, които са я причинили, кърви така, както е кървяла за първи път. Като родители нашата отговорност трябва да бъде в това да не позволяваме на проблемите си от миналото да се отразят върху живота на младите.

۞

 


© Мюсюлманско изповедание. Всички права запазени.