Церемонията сема и нейното значение

Когато се говори за сема, в тюркските езици се подразбират три неща: сема – въртене; сема – небе и сема – чувство. Ако помислим малко, разбираме, че тези три понятия се съединяват в единно цяло в ритуала на мевлевиите. Както ще видим в края на изложението, дервишите се въртят, слушайки музика и мелодия, символично се извисяват към небето, като се усъвършенстват духовно.

Семата, вдъхновена от Мевляна, е част от тюркските традиции, история, религия и култура. Ако разгледаме семата от научна гледна точка, можем да кажем, че нейният корен е в основния закон на живота – движението. Няма такова нещо, нито такова същество, които да не се движат. Движат се електроните, протоните и неутроните на атомите, от които се състои всичко, и това е общото между всичко съществуващо. Общ закон, според който всичко се движи – Земята, кръвта в тялото, атомите, от които се състои човекът.

Чрез ритуала сема се извършва възшествието на човека, осъществява се неговият духовен път.

Извършващият сема със сикка – голяма шапка под формата на надгробен камък, – на главата си, облечен в таннура (дервишка одежда), отмята хърката и духовно се устремява към истината; открива Пътя и върви напред. Извършващият сема разтваря ръцете си – дясната е вдигната към небето, като че ли призовава Бога, а лявата, към която той гледа, е насочена към земята. Въртенето отдясно наляво означава обхващане на 72-те националности в света, сътворени с любов.

Човек е роден, за да обича и да бъде обичан. Мевляна казва, че „всички видове любов са мост към божествената Любов“.

Ритуалът сема се състои от пет етапа. Първият етап започва с възхвала на Пророка, който символизира Любовта. Неговата възхвала всъщност е възхвала на Създателя Му Аллах и на всички предхождащи Го Пророци. Вторият етап е възхвала, съпровождана с музика, която се изпълнява на ней – инструмент, подобен на флейта. В следващия етап участниците в ритуала сема се поздравяват един друг. Четвъртият етап се състои от четири поздрава: човекът познава Аллах и осъзнава своето невежество; като вижда силата на Аллах в Сътворението, човекът се възторгва от величието и мощта на Аллах; възторжените чувства на човека се превръщат в любов – това е жертване на разума в името на любовта; абсолютно покорство, чезнене в блажено единение.

В ислямския мистицизъм това явление се нарича фенафиллах, а в будизма – нирвана. На първо място е служенето на Бога, после вече Пророкът заема мястото си на Божи посланик. Както Той, достигнал възшествие, отново се връща към земните си задължения и служба, така и последователите на Мевляна, извършвайки сема, достигат фенафиллах и отново се връщат към служене. Така извършващите сема могат да изпаднат в екстаз, но достигайки го, те веднага излизат от това състояние. Както бе казано, целта на семата не е продължителният екстаз и пълното загубване на съзнание. Четвъртият поздрав е завършване на духовния път, тоест възшествието на семазена – участника в ритуала сема, който се връща към земните си задължения, към служенето – служител с разум, мисъл, любов и чувства, служител на Аллах, на книгите Му, на Пророците и на всички твари.

При последния поздрав обрядът сема завършва с вдъхновено четене на Корана, особено на стиховете: „И Изтокът, и Западът принадлежат на Аллах. Накъдето и да се обърнеш, навред е Аллах. Така Аллах обгръща всичко и навсякъде. Той е великодушен, велик и мъдър“. И накрая – молитва за душите на Пророците и на всички вярващи, за благополучие и вечност на страната, държавата и народа.

Друга особеност на тази седемвековна традиция е обединяването в едно на трите основни начала при сътворяването на човека: ум, любов и душа.

Източник: TRT