Покаянието при мюсюлманите

 

Според ислямското разбиране грехът е нарушаване на заповедите и забраните на Аллах.Пророкът Мохамед е определил греха като " нещо, което безпокои човека и за което иска никой да не  бъде информиран."

Според     Муслим  „Праведността е добрият нрав, а грехът е онова, което мъчи душата ти и не би искал хората да го узнаят.

Праведността е онова, за което и душата е спокойна, и сърцето е спокойно, а грехът е онова, което мъчи душата и тежи на съвестта, дори ако хората отново и отново ти повтарят, че е позволено“

Докато покаянието се определя като връщане към устоите на Аллах.Разкайването за съзнателните и несъзнателно сторени грехове и избягването да се повторят тези грехове,отправянето към Аллах и искането на прошка от него е покаянието на мюсюлманина.

В този смисъл, покаяние,означава насочването към вярата и послушанието и отричането на бунта и злодеянията.Пророкът е казал: „Остави онова, в което се съмняваш и се насочи към онова, в което не се съмняваш!“ Аллах Всевишния е казал: „… и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, Аллах обича благодетелните…

Според Исляма човекът не се  ражда като грешен човек ,но може да съгреши.Хората се научават да се предпазват от греховете. Ето защо, да не вършиш грях, не е добродетел за хората. Това не е възможно.Основното достойнство е, че хората могат да съжалят за сторените грехове и да се покаят.

Затова и Пророкът е казал:“Всички хора правят грешки и най добрите от тези които правят  грешки са тези които най много се разкайват.В други един Хадис се казва :..Ако не грешахте Аллах щеше да ви замени с хора които грешат и след това искат опрощение от Аллах за да ги опрости.Ако се разкайва искрено Аллах ще приеме неговото разкаяние и не ще го накаже.Покаялият се за грях е като човек без грях.Мюсюлманите трябва често да молят Аллах за опрощение.

Очистването от моралните грехове става единствено чрез покаянието. Всевишният е повелил :/сура Нур 24:31/

„И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи] или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите!

Всевишният Аллах е отворил вратите си за всички свои деца.Колкото и да си грешен Аллах ще ви опрости след като се помолите и покаете.В свещения Коран /39/53/ този въпрос се определя така:

Кажи: “О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния.

В сура Ниса – Жените,  се казва:4/ 31.Ако избягвате големите грехове, които са ви забранени, ще отмахнем от вас лошите ви постъпки и ще ви въведем в достойна обител.

Честите молби за опрощение и разкаянието пред Аллах са черти на покорните вярващи.

Възоснова на това можем да кажем че покаянието от греховете е религиозно задължение за мюсюлманите.Ислямските учени са казали, че покаянието е задължително за всички и тази задача продължава през целия живот. За покаянието няма определено време и място. Човекът трябва да се покае без да губи време защото покаянието не е валидно, ако го прави в последен дъх преди смъртта си.

 “Истинското покаяние – това е разкаяние за извършените грехове, мигновеното прекратяване на неговото извършване, и твърдата решимост да не се извършва това занапред!

Едно от условията да се приеме покаянието на мюсюлманина е да изкупи своята вина пред онзи, с който е постъпил несправедливо

Ако един мюсюлманин е откраднал или причинил някаква материална или физическа вреда на друг, то споменатите дотук условия за покаяние няма да са достатъчни докато той не изкупи своята вина пред пострадалия или да му върне полагащото му се по право, или да му поиска прошка.

За едно искрено разкаяние е необходимо мюсюлманите да направят равносметка със съвестта си и да се борят за доброто и благото.

 Източник: TRT

 


© Мюсюлманско изповедание. Всички права запазени.