Изумруденият свят на вярата

Усещали ли сте морето, морето на вярата? Заставали ли сте на неговия бряг? Нагазвали ли сте в него? Плували ли сте в простора му? А дали сте се гмуркали в дълбините му? Или просто сте го забелязвали отдалече? Или пък само сте чували за него? Или изобщо

не знаете за това море?

Тези въпроси и техните евентуални отговори в подобен художествен стил биха очертали ведно сложността на вярата, призива към нея и нейната красота. Художествената картина би ни доближила по-реалистично до житейската действителност; би ни помогнала, отваряйки очите ни към нашата реалност, да преосмислим отношението, подхода и усещането към тези, които просто не знаят за „феномена“; би ни изкарала от състоянието на утопичност, карайки ни да мислим за нашата връзка с „морето“. По дъното или по бреговете му се разхождаме? Или колебливо отдалече го съзираме? Или неустойчиво във вълните му лъкатушим?

А може би всеки ден сме в състояние: и на дъното, и на брега; и във вълните, и в далечината; а понякога и като тела, изхвърлени на плажа.

За тези, разхождащите се по дъното, или поне за тези, които така се чувстват. Там, където е неустоимата и завладяваща красота, в изумрудения свят на вярата. Където усещането е неописуемо, а атмосферата – спираща дъха. Там, където е най-опасно да се спускаш, защото се обричаш на самота. За тези там: как сте стигнали дотам? А на тези, които са във вълните, на брега и в далечините – със затаен дъх ли ще им разказвате за красотите, или ще ги корите, че не знаят нищо за дълбините?

Най-важното, с което ще завършим, е, че всички ние преминаваме от далечините, през бреговете и вълните към дълбочините, без да принадлежим към никоя от тях. Затова в преломите на душите и живота – да разказваме за опита и преживяванията ни във всички тях, а не като говорители от дълбините да презираме високомерно съдбата си в другите душѝ.