Човекът е поверен на света

Човекът има силни желания и стимули, които го обвързват със земния живот. Те са втъкани в неговата природа и формират целия му свят. Докато е физически здрав, човек непрестанно преследва тези свои желания. Запазването на човешкия живот, стремежът да бъде продължен родът, усилията да се предпазим от злото, гладът, жаждата и плътските желания са част от тези стремежи. Както и да си собственик на колкото се може повече земни блага, славата и показността, влиянието и направляването на другите, стремежите към постоянни успехи, уважението и хвалбата са друга част.

Тези стремежи и стимули се проявяват под различна форма при всеки. Например идеалът на някои хора е богатството – придобиването на материални блага се е превърнало в техен единствен идеал. Други се увличат по славата и публичността и погубват живота си в тази насока. Трети отдават значение на високия пост и дават мило и драго, за да го получат. Четвърти силно желаят семейство и деца, без да имат други цели. Понякога в една личност се проявяват няколко от тези стремежи наведнъж.

Ако човек превърне желанията си в единствена и най-голяма цел, те създават най-голямата пречка между него и служението към Всевишния Аллах. Коранът определя това явление като издигане на желанията в култ. Това означава снижаване и упадък на човешката същност. Единствено ако човек впрегне желанията си, за да получи благоволението на Всевишния, се възкачва до висините.

Коранът обяснява, на Пратеника Мухаммед (с.а.с.), състоянието на изпадналите в плен на егото си общности по този начин: „Остави ги да ядат и да се наслаждават, и да ги отвлича надеждата! Те ще узнаят“ (Хиджр, 15/3).

По принцип човек трудно се поучава от съдбата на предходните общества, въпреки че още от първия човек земята е била дом на милиарди хора. Те също се бяха обвързали

с нестихващите и незадоволими желания със земята. Но накрая мелницата на света смля и погуби и тях. Не успяха да се спасят от пръстта. Коранът споменава за останалите в историята общества. Те също са градили цивилизации. Дълбали са

скалите и са ги превръщали в свои домове. Мислейки, че по този начин подсигуряват своя живот. Но, уви, всичко бе напразно, защото бяха дошли от пръстта. Не можаха да се спасят от смъртта и се върнаха отново в пръстта.

Светът е арена за изпитание. Кой ли не мина от векове през арената на изпитанията? Някои спечелиха, други загубиха. Сега е наш ред да бъдем на пост. Светът е поверен на нас, а ние – на него. Идваме от Всевишния и пак към Него ще се завърнем.