В защита на угнетените

Този, който върши несправедливости и постъпва неправомерно, се нарича угнетител,а тези, които страдат от несправедливостта – са угнетени, обезправени. Ала всъщност човекът не трябва да бъде нито угнетител, нито угнетен. «Вие не сте угнетители и не сте угнетени» . /ел-Бакара, 275/
Пейгамберите също така са водили борба в защита на угнетените. Някои от тях били умъртвени, други изгонени от родните им места и всички по един или друг начин са пострадали.
Да се застане в защита на угнетените – означава да сте откъм страната на справедливостта и праведния. «И не клонете към онези, които угнетяват, за да не ви засегне огъня!» Който макар да знае, че еди кой си е угнетител, а продължава да го поддържа, се смята, че е излязъл извън границите на исляма». (Суюти, Джамиуссагир, 2/155) Достойно е човек да застане в защита на
угнетените. Ислямът също призовава това.
Нашият Пейгамбер (с.а.с.) станал член на дружеството за защита правата на угнетените, наречено «Хилфу-лфудул». Ето каква е историята за създаването му; Някакъв човек от племето зебит дошъл в Мекка да продаде стоката си. Ас б. Вил, един от първенците на града я изкупил, но не пожелал да му плати. Човекът потърсил до помощта на свои познати от други племена, но те не пожелали да му помогнат, дори укорили. Тогава призори, докато хората от племето курейш не се били събудили, човекът се изкачил на планината Ебу Кубейс и на висок глас започнал да вика: «О, синове на фихр! Помогнете на човека, който далеч от дом и приятели пострада в долината на Мекка. Този човек е облечен в ихрам, с разчорлена глава, дори не e извършил умре още. О, вие, които се намирате между хеджр и хаджер /между неправдата и камъка/ помогнете ми! Кябе заслужава единствено хора, които имат висок морал, а не облечени в дрехи на угнетители и хайдути».
Когато чул неговия вик, Зубейр б. Абдулмутталиб излязъл на площада и се провикнал: «Нима трябва да търпим това положение?» След това Хашим, Зюхре и Тейм се събрали в дома на Абдуллах б. Джюдаи, който ги нагостил и се разбрали помежду си: Отсега нататък ще бъдат ръка за ръка, редом до потиснатите докато остане капка вода в морето, докато планините Субир и Хира стоят по местата си и докато угнетеният получи своето от угнетителя, ще подкрепят онези, които трудно преживяват. След това те отишли в дома на Ас б. Ваил и взели дължимото от него и го предали на човека. Това сдружение, което създали, за да защитават правата на угнетените, нарекли «Сдружение на добродетелните». Когато ставало въпрос за него, нашият Пейгамбер (с.а.с.) казвал: «Аз станах
свидетел на това сдружение. Ако биха ме поканили да членувам в него след като съм известен като пейгамбер, пак щях да приема! Защото те се бяха уговорили да предадат на собственика отнетите по безчестен начин стоки и да не позволяват насилниците Салихи/.
През целия си живот Хз. Пейгамбера ни е бил в защита на угнетените. Следващите след него халифи също така останали верни на неговото поведение. Впрочем, когато Хз. Ебу Бекир /р.а./ бил избран за халиф, в първото си хутбе заявил, че ще направи угнетените да се чувстват силни, а насилниците слаби». Проблемът е хората да виждат силата на страната на правдата или казано с други думи справедливият да е силен, а несправедливият - слаб. Но хората обикновено не гледат кой е прав и кой не и застават на страната на силните, като поставят силата на пиедестала на справедливостта. Именно благодарение на това положение продължава да властва насилието. Но каквото и да стане, в края на краищата в незавидно положение изпадат онези, които искат да се обградят с насилие. «Не ще сполучат угнетителите». (ел-Енам, 21) Човек трябва да се стреми да е в съгласие с молитвите на угнетените и да се пази от проклятието им. Пейгамбера ни повелява следното: «Пазете се от проклятието дори на невярващите. Защото няма никаква преграда, която да спре проклятието да не стигне до Аллах». Макар общо взето проклятието да не се одобрява, но за угнетените е разрешено. «Аллах не обича да се прогласява за злото освен от угнетения» (ен-Ниса, 146) Угнетеният, онеправданият може да крещи, да прокълне и да вика срещу насилника или може да изкаже злините, причинени от него, дори може да отвърне на несправедливите му думи. Аллах чува вика на угнетените и унизените и знае за положението им» /х. Язър, Хак дини, 3/ Жалбата, ропотът на угнетените достига директно до Аллах. Сура Мюджаделе потвърждава това: «Чу Аллах думите на онази, която спореше с теб за своя съпруг и се оплака на Аллах. Аллах чу вашия разговор. Аллах е всечуващ, всезнаещ.» (ел-Мю- джаделе, 1) Повод за низпосланието на айета е следния: «Хавлебинти Салебе бе съпруга на Евс б. Самит от енсара. Един ден Хавле поискала нещо от съпруга си, който се ядосал и й креснал: «Ти си ми като гърба на майка ми!» По този начин възникнало наподобяването. В епохата на невежеството, който изричал тези слова, повече за него жена му се смятало за харам и не можел да се ожени за нея. Евс съжалил за стореното и поискал да се върне, но Хавле не се съгласила и отишла да се допита до Расулюллах: «Я, Расулюллах! Когато Евс ме избра и се ожени за мене, бях млада и привлекателна. Но когато годините ми напреднаха и родих толкова деца, Евс ме уподоби на гърба на майка си и ме изостави като ми заяви: «Виж, намери си начин да се справиш!» При този случай обаче Расулюллах не отсъдил нищо и тя отнесла въпроса до Аллах като Го помолила: «Аллах мой! Отправям тази жалба към Теб. Нека Твоят Пейгамбер получи някакъв вахий». Тогава моментално бил низпослан айета. Расулюллах я поздравил и й прочел айета: «Чу Аллах думите на онази, която спореше с теб за
своя съпруг и се оплака на Аллах».
Когато тази жена отивала при Хз. Омер, той винаги я черпел. Веднъж както вървял по улицата с други хора, жената поискала Хз. Омер да се спре. Той отишъл до нея, сложил ръка върху рамото й и я изслушал внимателно. Когато свършила каквото имала да каже, един от придружаващите Хз. Омер му казал: «О, владетелю на вярващите! Заради тази баба накара  мъжете на курейш да стоят и да чакат!» Тогава Хз. Омер му отвърнал: «Жалко за тебе! Ти знаеш ли коя е тя?» «Не, не зная!» Тогава Хз. Омер му обяснил:
«Тази е жената, чиято жалба Аллах Теаля чу отвъд седемте небеса. Тази бе Хавлебинти Салебе!» Онези, които били угнетени, рано или късно са срещали защитата и подкрепата на Аллах. Най-ярък пример за това са мюсюлманите от Мекка, които са изпитвали безпощадния гнет на езичниците и са били принудени да напуснат родните си места и да се преселят в далечни земи. «А които се преселиха заради Аллах, след като бяха угнетени, ще ги настаним на добро място в земния живот, а отплатата в отвъдния е още по-голяма, ако знаят...» (ен-Нахл, 41) Онези,
които били принудени с децата и жените си да се преселят в Абисиния, са имали щастието да усетят това Аллахово обещание, като накрая се установили в Медина, забогатели са, победили враговете си, отбелязали нови постижения, споменавани са с добрини и получили одобрението на Аллах Теаля. На този свят винаги е имало гнет. Едните са били подложени на изпитания със силата и богатствата си, а другите – чрез бедността и немощта си. Естествено, всякога резултатът от тези изпитания ще стане известен и всеки ще получи отплатата си
на този и отвъдния – или и на двата свята. «И не мисли /о, Мухаммед/, че Аллах е нехаен към онова, което угнетителите вършат! Той само ги забавя за Деня, в който погледите ще се вцепенят - забързани, вдигнали глави - погледът им е неподвижен, а сърцата им са пусти». (Ибрахим,42-43)
Угнетителят е онзи, който потиска угнетения. Колкото по- вече увеличава гнета си, толкова по-дълбоко копае ямата си и не може да излезе от нея. Фараон, Немруд, Шеддад, ЕбуДжехил и
Ебу Лехеб – всички били погубени заради злодеянията си. Колко голяма вина е гнетът – извършителите им се споменават чак до свършека на света. А напротив, угнетените се споменават с милост и състрадание. Предоставена ни е възможност за избор – Който с когото иска да върви. Дали да бъде с угнетителите и да го споменават с проклятия, или с угнетените, за да го споменаватс милост и състрадание.