Да не разгласяваме недостатъците

Нашият Пейгамбер ни заповядва: «Ако един раб скрива недостатъците на друг раб на този свят, то Аллах в деня на къямета ще скрива неговите недостатъци». /Муслим, Бирр, 72/ „В скриването на недостатъците бъди като нощта!“ Хз. Мевляна Според преданието един ден Хз. Иса по- питал апостолите си: „Ако видите, че ваш събрат по време на сън се разголил неудобно поради вятъра, какво бихте направили?» Апостолите без колебание му отговорили:„Незабавно бихме го покрили.“ Хз. Иса обаче да привлече вниманието им върху нещо друго, поради което възра- зил по следния начин: „Не! Може би вие изцяло ще го разгънете, та да се видят срамните му части!» Като чули неговото възражение апостолите много се учудили. „Господарю, рекли те, та може ли подобно нещо? Никой не би допуснал подобна безнравствена постъпка!» Отговора, които дал Хз. Иса, с който ги предупреждавал е бил дълбоко смислен: „Когато някой от вас чуе нещо за своя събрат по вяра или когато види някой негов недостатък, не добавя ли още нещо от себе си и не ги ли разгласява? Ето това не е нищо по-различно да разтворите още малко срамните части на човека. А вие винаги го правите!» Много важно нещо е в човешките взаимоотношения да не се издирват неприличните и срамните неща. Нещо повече,дори когато случайно е видял или бил свидетел на нещо подобно да го скрива. Впрочем, Всевишния Аллах с повелята Си в сура Худжурат, 12 забранява издирването на недостатъците и скритите страни на даден човек като казва: „И не се дебнете, и не злословете един за друг!» Пейгамбера ни повелява: следното относно скриването на недостатъците: „Който скрие позора и недостатъците на някой мюсюлманин, то и Аллах Теаля скрива срамотите и недостатъците му“. / , Мезалим; Муслим, Бирр, 53/ „Който скрие позора на своя другар, то и Аллах в деня на къямета ще скрива неговия позор. А който разкрие позора на своя събрат по вяра, то и Аллах разкрива неговия позор. Дори да е в дома му ще го изложи». /Ибн-и Маадже, Худут, 5/

Издирването и излагането на показ било на личните, на семейните или пък какви да са тайни страни, може да стане причина за тяхното душевно разстройство. Защото хора, които са учудени, че техните недостатъци са известни на всички, могат да загубят и чувството за срам и свян. А човек лишен от свян е способен на всичко. Тук трябва да се види дали недостатъка засяга само индивида или обществото. Защото няма нещо, което да пречи на разкриването и разгласяването на някакъв позор или недостатък, който има вероятност да навреди на обществото. Нещо повече, това дори е важно и необходимо с оглед защитата на обществото. По-правилно е обаче онези недостатъци, които не вредят на обществото, а засягат единствено личността на събеседника, да му се обяснят по подходящ начин и език. Впрочем нашият Пейгамбер дори да знаеше виновното лице в дадена общност, той обясняваше случая като обществено явление и предпазваше цялото общество от подобни недостатъци. Друг път за да почувстват, че допуснатите грешки не прилягат на извършителите им, той правеше, че погрешно ги е разбрал: «Какво става с мене, че така ви виждам?» Пак нашия Пейгамбер като чуеше нещо лошо, не казваше: «Онзи защо така се изразил?» а казваше «Какво им става на хората, че говорят какво ли не?» /Ебу Давуд, Едеб, 5/

От друга страна всеки човек може да допусне грешки и да си има недостатъци. Този, който се занимава със собствените си недостатъци вместо чуждите, върши полезна дейност. По такъв начин той освен, че се спасява от греховете, а увеличава и своята зрялост като поправя грешките си. Впрочем, нашият Пейгамбер повелява: Нека да приеме дори известия онзи, който вместо да се занимава с позора на другите да се занимава със собствените си недостатъци.» Всеки би желал неговите грешки да бъдат опростени и забравени. Всеки търси пътищата за излизане от тегобата на страданието, от грешката на верния път. А този, който мисли така, но не прощава на другите и продължава да издирва техните недостатъци, постъпва крайно недостойно!Такива хора Хз. Омер предупреждава по следния начин: „Не може да има милост за немилостивия. Онзи, който не умее да прости, не може да бъде опростен.“

Следният случай разкрива по най-добрия начин как един вярващ трябва да възприеме хората: Един човек дълги години бе другарувал с Ибрахим Етхем хазретлери. Веднъж другарят му го попитал: „Познаваме се от много дълги години. Ако те помоля, би ли ми казал онези неща, които виждаш в мене и не ги харесваш?“ При този въпрос хазретът му отговорил със следните многозначителни слова: „Но аз никога не съм те гледал с такива очи!“ Шейх Саади пише: „Знай, че онези, които на този свят виждат само добрите страни на другите, утре в Съдния ден не ще се забележат техните недостатъци». О, разумний! Знай, че розата цъфти до тръните. Каква работа имаш ти с тръните? Бери розите само... Ако обаче в природата ти е залегнал навика винаги да виждаш само недостатъците, ти не би могъл пауна нищо друго освен дрезгав глас и дълги крака“. В заключение ще кажа: Тъй като Аллах  скрива и опрощава безброй грешки и наши недостатъци, то нека и ние, рабите, да бъдем прощаващи и скриващи недостатъците. Защото онези, които носят в сърцата си любовта на Аллах Теаля, обичат да прощават и да скриват недостатъците. Нека и ние да простим на рабите на Аллах, за да може и Той да ни прости в най- необходимия момент. Защото Всевишния в един от свещените айети пита: „Не бихте ли желали Аллах да ви опрости?“ /Нур, 22/