Любовта на невежия

Нашият Създател в благодатната Си книга предупреждава човека със следните слова: «Не се занимавай с неща, за които нямаш познания. Очите, ушите, сърцето - всички те са отговорни за това.» Но нали човекът именно поради невежеството си е страдал!
Невежеството е лошо нещо, но още по-лошо е да не осъзнаваш това. Какво бе казал философът? «Най-голямото невежество е да не знаеш, че не знаеш». Мевляна ни предупреждава да стоим далеч от подобни хора, защото в противен случай могат да ни сполетят много неприятности, каквито са се случили на сокола в приказката:
Един ден соколът, за който падишахът се грижел с голямо старание, отлетял от двореца и кацнал на прозореца на стара жена, която печала палачинки за внуците си. Тази дворцова птица била от красива порода и изглеждала пленителна. Когато жената забелязала сокола, много го харесала и за да не излети, го хванала и завързала за единия крак. Тя, старата жена, не знаела, че соколът е птица и му необходима различно от хората храна и гледане. Тъй като го както гледала внуците си, рекла на сокола: «Хората не са се погрижили за тебе както трябва. Крилете ти пораснали премного, а и ноктите ти - също. Тези невежи хора ще те разболеят. Ела при баба, за да те гледа хубавичко!» След това отрязала крилете и ноктите на птицата, осакатила я и сложила слама пред него да яде. Полуделият сокол не знаел какво да прави, а бабата продължавала да се гордее, че показала своята любов. Ала с невежата си любов мислела, че му прави добро. Така птицата се побъркала окончателно.
Не напразно Мевляна казва: «Приятелю, помни, че и любовта на невежия е същата. Невежият човек по пътя върви все накриво и накриво».
Падишахът цял ден търсил своя сокол. Най-сетне, когато си приближил до къщата на старата жена, го видял. Нищичко от предишното състояние на птицата не била останала. Цялата опърпана, опрашена и унила, едва стояла на краката си. Падишахът като видял състоянието й, се разчувствал и с укор казал: „Тъй като не ни беше верен докрай, ти заслужи това положение, но все пак стана ми жално за теб. Ти не се опита да разбереш, че има разлика между хората на рая и ада. Затова избяга от рая и реши да останеш в ада. Глупаво беше да избягаш от падишаха, който се грижеше за теб и си получи заслуженото в дома на старата жена!» Така той посочил на сокола грешката му, който не бил оценил по достойнство живота си, а там, където долетял – не намерил онова, което се надявал да намери, но всичко било минало, свършено. Тогава разкаялият се сокол поискал прошка от падишаха: «Аз извърших грях. Ако ти не приемеш никой освен от добрите, какво тогава да правят лошите? На кого да се оплачат и изкажат мъката си?»
Незнанието е бедност. Ако обаче човекът знае, че не знае, това се приема за доблест. Защото той не се бърка в неща, които не знае, а познава възможностите си. А когато насреща му се яви нещо, което не знае, той има смелостта да го признае, поради което не го порицават.
Но има и такива, които не знаят дори, че не знаят. Именно те са заблудените, които мислят, че всичко знаят, всичко им е известно.
Те имат какво да кажат по всеки въпрос. Дори да не знаят, завират носа си навсякъде, показват смелост дори да критикуват знаещите. За такива казват: „Не стига, че е плешив, пък и горделив!“ Когато се разбере, че не знаят, те умело успяват да се престорят. Нито се извиняват, нито от думите си се отказват. За това учените оприличили невежите на празни тъпани, които издават само глас. Приказват, говорят шумно, но онова, което казват не е нищо, освен празнословие.
Зрелите наши предци именно затова и ни предупреждават: Пазете се и не дружете с подобни хора! Защото никак не е трудно човекът да се окаже в положението на сокола. Щом като е така, нека и ние по препоръка и наставление на нашия Пейгамбер да се учим да присъстваме на подобни сбирки и да сме от онези, които обичат знанието и науката!