Доц. д-р Ибрахим Ялъмов: Предизвикателствата пред мюфтийствата през прехода на демокрацията

„През периода на двете световни войни Главното мюфтийство се стреми да осигури нормалното функциониране на структурите на изповеданието и утвърждаване изборното начало при тяхното конструиране.През периода на тоталитарния социализъм мюфтийствата са ангажирани с търсене на възможности за запазване вярата на мюсюлманите. В началото на XXI в., глобализацията в световен мащаб и процесът на демократизация на обществените отношение в страната, дълбоката криза, която обхвана редица ислямски държави поставят нови предизвикателства пред мюсюлманското изповедание и в България“, каза доц. др. Ибрахим Ялъмов на конференция – „Мюсюлманско изповедание 2016-2021“. Събитието бе организирано от Главно мюфтийство в столичен хотел на 28 март т.г. Целта на конференцията бе да се запознае широката общественост с широкоаспектната дейност на Изповеданието и неговите бъдещи перспективи за развитие.

Участие взеха още главния мюфтия д-р Мустафа Хаджи, председател на Висшия мюсюлмански съвет (ВМС) Ведат Ахмед, зам.-главните мюфтии Мурат Пингов и Бирали Мюмюн,  и главния секретар Ахмед Ахмедов.

„Основният проблем, който се изправя сега пред ръководните органи на изповеданието възраждане на духовността и укрепване вярата на местните мюсюлмани. Възстановяване приоритетната позиция на духовното пред материалното може да се постигне чрез нов тефсир, т.е. отново интерпретиране на кораническите знамения и преданията на Пратеника Мухаммед, разкриване езоторичния смисъл.От важно значение е да се подложат на критичен анализ средновековните тефсири и хадиси с оглед преодоляване на погрешните тълкувания, бидати, т.е. незакономерните прибавки към ислямското мислене и суеверията“ подчерта бившия ректор на Висшия ислямски институт (ВИИ) доц. д-р Ибрахим Ялъмов в своя доклад.

По думите му, съвременността изисква да се обоснове по категорично ислямското схващане за различието и отношението към другите. Според ислямското схващане различията както между отделните религии, така и вътре в самите изповедания възникват по волята на Всевишния. По смисъла на знаменията Ал-Худжурат  (Стаите) Аллах Теаля сътворил отделни народи и племена за взаимно опознаване на хората, на базата на което се изграждат основите на взаимното сътрудничество. През цялата история хората били разделени на различни племена, раси, народности и нации. Всевишният е отредил ние да бъдем различни и затова невъзможно мислите, чувствата и вярата на хората да бъдат еднакви.Всички ислямски религиозни направления и течения с изключения на някой крайно радикални групировки като гулат-и шиа, гулат-и селефи и др., следват пътя на Всевишния. Четири правноюридически мезхеба остават привързани към основните принципи на ехли сюнет. Техните интерпретации на кораническите текстове и на хадисите на Пророка Мухаммед са издържани от теологична гледна точка.

„Позитивното отношение към различното като изява на божествената воля е свързан въпроса за религиозния плурализъм. Според много съвременни теолози в Свещения Коран и в хадисите на Пратеника Мухаммед имплицитно се съдържа идеята за религиозен плурализъм. Дори се проповядва схващането за неизбежността на разделението на хората на различни вероизповедания. Подчерта доц. д-р Ибрахим Ялъмов

Той посочи, че идеята за диалог между хората на писанието и изграждане на толерантни отношения между тях се набляга и в преданията на Пратеника Мухаммед. в мединското споразумение намират отражение такива важни принципи като свобода на избора на религия о собствен религиозен живот. Религиозният диалог се изразява в споделяне на мисли и виждания между представители на различни изповедания по определени теологически и езистенциални проблеми с оглед формиране общи подходи за тяхното решаване. с религиозния диалог се цели решаването на такива глобални проблеми като преодоляването на моралното разположение, бездуховността и разрушаването на традиционното семейство, замърсяването на околната среда, осигуряване мирно бъдеще за поколенията и т.н.

Според него, проблемите, свързани с възраждането на духовността, интерпретирането на каноните с оглед намиране на отговор на съвременните проблеми изискват разширяване и повишаване качеството на религиозната просвета.

Той смята че, сега пред главното мюфтийство стои задачата да разшири обхвата на различните форми на обучение, да осъвремени и подобри качеството на обучението. в духа на реформите в образователната система в страната трябва да се преработят учебните планове и програми, да се подготвят нови учебници. в тях акцента да се постави на съвременните проблеми на ислямската догматика и вероучение, критично да се разгледат научното наследство на предишното поколение муджахидите (тълкуватели) и факихи (богослови-юристи). да се търсят възможности за прилагане на съвременните педагогически методи и технически средства в преподаването и на теологическите дисциплини. в процеса на обучението младите теолози трябва да се имунизират срещу радикалните религиозно политически идеи. учениците и студентите да се възпитават в духа на религиозния плурализъм и толерантност.