Пример в борбата срещу расизма

Нападенията срещу „другия”, расовата дискриминация, поругаването и нападането на джамиите са все неща, които от време на време занимават обществото ни. Все по-честото повтаряне на тези неща ни тревожи и измъчва.Защото зад всичко това стои расизма, който представлява проява на невежеството. Расизмът, както в миналото, така и в понастоящем, придобива различни окраски и отново и отново се изправя срещу нас. Ислямофобията, засилването на десните ексртеремистки течения и подкрепата, която те получават, непрестанно растящата враждебност срещу друговерците в Европа са проблеми, които заемат челните места в дневния ред на доста европейски страни и представляват проява на различни форми на расизма.
Враждебното отношение към хората от други народности или племена, мисълта, че дадено племе превъзхожда другите са най-изявени форми на невежеството. Ето защо тези мисли и действия са заклеймени и осъдени от Аллах и неговия Пейгамбер (с.а.с.). Великата ни книга Коран-и Керим обяснява по следния начин съществуването на различни племена: „О, хора! Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи, и племена, за да се опознаете. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ!” (ел-Худжурат, 49: 13)
От цитирания айет става ясно, че съществуването на хора, които принадлежат на различни народи, общества и култури са своеобразно изпитание за нас. Не може да се премери цената на нито един човек според принадлежността му към дадено общество, в което той живее или пък заради историята и културата на това общество. Не трябва да се забравя, че цената на човека пред Аллах се определя единствено от богобоязливостта му.
В един от своите свещени хадиси нашият Пейгамбер (с.а.с.) повелява следното: „Ако даден човек поради деянията си е изостанал, то нито произхода му, нито рода му биха могли да го спасят, да го издигнат и да го развият.” (Ибн Мадже) Когато се замислим върху казаното в този хадис, ще разберем, че принадлежността към някаква общност няма никакво значение. Така също ще се види, че напразни усилия са да се гордеем с принадлежността си към някоя раса или преследването на племенни цели и интереси, когато липсва набожност и действия. Защото не би било правилно човек да се гордее с нещо, което не му принадлежи, не може да го определи така също - когато не го е спечелил чрез своя труд.
Расизмът освен че нарушава благоденствието на дадена страна, може да подтикне и мюсюлманите към бездействие и пасивност. Естествено ние ще се борим с всички форми и прояви на расизма и ще търсим правата си. Независимо от това обаче ние не трябва да се показваме вечно като страдалци, в положение на вечно оплакващи се и трябва да се стараем в медиите да не ни представят в тази светлина. Нека ние, мюсюлманите, да не бъдем вечно и само от оплакващите се, но да бъдем и обвиняващи. Да не се задоволяваме с критикуване, но и да посочваме пътища за изход от положението. Следователно най-правилното отношение към неправдите трябва да станат успехите ни в раз личните сфери на живота, нашият труд и усилия, нашите инициативи, които допринасят полза на обществото и по този начин да застанем на дневния ред на обществото и така да нарушим утвърдените стереотипи. Нека с по-голям брой добрини да покажем нашата непреклонност и нашия характер и да бъдем един добър пример за обществото. За щото както расизмът и злините се разпространяват чрез действия, нека се надяваме, че по същия начин ще се разпространяват и добрините.