Вярата като начин на живот

Веднъж попитали Пратеника (с.а.с.) „Какво е вяра?“ Той отговорил: „Вярата е морал, който ще те направи щастлив на земята. Благочестие, което ще те държи далеч от харама. Достойно държание, което ще те държи далеч от действията на невежите.“ (Бухари)
С този отговор Пейгамберът (с.а.с.) още преди столетия е изразил това, че вярата се отразява в живота на човека. Отражение на вярата е доброто възпитание, отражение на вярата са благочестието, достойнството и честта, достойният живот. Този отговор на Аллаховия Пратеник изразява мъдростта от сътворението на човека и целта на съществуването.
Вярата е силна връзка. Вярата е основният принцип по пътя към спасението и получаването на задоволството на Всевишния. Този факт Аллах обяснява така: „А който дойде при Него като вярващ, вършил праведни дела, за такива са висшите степени.“ (Таха, 20: 75)
Вярата е да вярваш от сърце в Единия Аллах, на Неговите пейгамбери, меляикета и книги, да вярваш в отвъдния живот и на това, че предопределението и съдбата са от Него. Вярата е смирението на душата пред Създателя. И това смирение се отразява на мислите, думите, действията и на всичко, което се случва в нашия живот. Следователно, вярата не е само изричане на свещени текстове и вяра в божественото; вярата същевременно е и начин на живот.
Мюсюлманинът спазва повелите и забраните на Аллах и Неговия Пратеник като едно от условията на вярата. Той знае, че това, което държи вярата жива е доброто дело и добрият морал. Никога не опетнява езика си с лъжа и не поглежда към харама. Никога не извършва предателство. Не наранява никое живо същество. Той се води от думите и учението на Пратеника (с.а.с), който казва: „Ако не се срамуваш, прави каквото си искаш.“ (Бухари) Вярващият се припасва със силата на морала, добродетелта и красотата. Избягва думи и действия, които са несъвместими с неговата вяра.
Елате, нека направим една равносметка заедно. Доколко успяваме да приложим в живота си учението на Мухаммед (с.а.с.)? Доколко успяваме да обичаме така, както ни учи Пратеникът? Колко сме търпеливи, колко толерантни и колко мили? Колко доверие имат близките ни към нас? Как се отнасяме към семейството си, децата си, приятелите и съседите си? Към роднините? На колко сирачета сме помагали през живота си? Седейки на топло по домовете си и чакайки „да отмине и тази зима“, доколко успяхме да се грижим за бездомните, с какво им помогнахме?
Иманът, ибадетът и моралът трябва да присъстват във всяка сфера на нашия живот. Вярата ни трябва да поддържа живота ни, нашето настояще и бъдеще. Нека не забравяме, че вярата е най-големият дар на Създателя. А всеки дар носи и отговорност за получателя. Вяра, която живее само в съвестта, не може да спаси притежателя си от отговорност.