История на намаза

Речниковото значение на персийската дума "намаз" означава поклон от уважение и ибадет, молба за опрощение и помилване и съответства на арабската дума „са¬лят“. Така тя се е утвърдила в турския език /и в говора на родопските мюсюлмани. бел.на преводача/. Като термин салят означава телесно изпълняване чрез определени движения и думи на ибадетите, които започват с текбир и приключват със селям. С това речниково и терминологично значение думата «намаз“ е един от основните ибадети, върху които е изграден исляма. (Бухари, Иман). Освен това в Коран-и Керим ни се съобщава, че начиная от Хз. Адем много пейгамбери са кланяли намаз.“Това са онези пророци, които Аллах дари със Своята благодат, от потомството на Адем и от онези, които пренесохме заедно с Нух, и от потомството на Ибрахим и Исмаил, и от онези, които напътихме и избрахме. Когато им бъдат четени знаменията на Всемилостивия, те свеждат чела до земята в суджуд, плачейки. Но дойдоха след тях поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление». (Мерйем, 58, 9)
С този свещен айет се изтъква, че след пейгамберите Хз. Адем, Нух и Ибрахим е дошло поколение, което е изоставило намаза като същевременно се изтъква, че споменатите пейгамбери и техните последователи са изпълнявали намаза. След като Хз. Ибрахим настанява семейството си в Мекка се моли със следните думи: «Аллах наш, аз заселих един от потомците си в долина без насаждения при Твоя Свещен дом. Аллах наш, за да отслужват молитвата, благосклони сърцата на някои хора към тях и им дай от плодовете препитания, за да са признателни!» (Ибрахим, 37) Хз. Исмаил от своя стра¬на повелява на своите последователи и на семейството си да кланят намази. (Мерйем, 55)
Пейгамберите Ибрахим, Лют, Исхак и Якуб /а.с./ са получили като вахий повелята за отслужване на молитвата. Локман съветва по следния начин сина си така: «О, синко мой, отслужвай молитвата и повелявай одобряването и възбранявай отреченото и бъди търпелив към онова, което те сполети! Това е от решителните дела». (Локман, 17) Муса пейгамбер в планината Нур получава първата повел: «Аз съм Аллах. Няма друго божество, освен Мен. Затова на Мен служи и извършвай молитвите, за да Ме споменаваш». /Та-ха, 14/
Сред обещанията, които синовете израилови дават пред Аллах, се споменава и намаза» (ел-Бакара, 83), а когато се говори за асхабъ кехф, става въпрос за месджида /Кехф, 21/ са все факти, които показват и доказват, че намазът е бил повелен на много други още преди това пейгамбери.
Не може обаче да се твърди, че намазът, за който става въпрос в този и подобни други айети по форма и изпълнение да е бил същият. Защото ние не разполагаме с познания, достигнали до нас чрез предания. Ако разгледаме епохата на появата на исляма, ще се види, че намазът като ибадет повелява, но само от пейгамберите е бил известен на мекканците преди исляма. Само че арабите тогава общо взето не са имали някакъв определен вид намаз. Те просто са влизали в Хареми шериф, обикаляли около Бейтуллах със свирка на уста, погалвали своите кумири и при телбие се молели на Аллах. Ибадетът на онези времена Ебу Реджа ел-Утариди описва така: „Ние се кланехме пред камъни. Когато виждахме по-хубав камък от този, пред който се молехме, изхвърляхме стария и вземахме него. Когато не можехме да намерим камък, натрупвахме купчина пръст, след което водехме и издоявахме овца върху нея. Именно около тази купчина извършвахме таваф“. /Буха¬ри, Мегази, 71/
Що се отнася до това кога нашият Пейгамбер е изпълнил първия cи намаз в книгите за житието му сиер не се посочва някаква дата. Само че с точност се знае, че намазът е обявен за задължителен фарз през третата година на исляма. След като биват низпослани 1. и 3. айети от сура Мюддесир, Джебраил /а.с./ при Акабе научил нашия Пейгамбер да взема абдест, след което заедно са изпълнили намаза. През това време Хз. Пейгамбера ни е бил на 43 години. Първият си намаз изпълнил с Джебраил /а.с./, който бил в ролята на имам преди изгрев слънце. Този първи намаз под водачеството на Джебраил е сутрешен. По-късно нашият Пейгамбер завел на същото място Хз. Хатидже и по същия начин взели заедно абдест и изпълнили два рекята намаз. На следващия ден към тях се присъединил трети човек, а именно Али б. Аби Талиб. Когато Хз. Али видял, че чичо му и жена му в понеделник привечер изпълняват някои движения, които дотогава не бил виждал, попитал Хз. Пейгамбера какви са те. Пейгамбера му обяснил, че това е един от основните стълбове на религията ни и го поканил да се присъедини към тях. Хз. Али поискал да се посъветва с баща си. Тъй като тогава любимият ни Пейгамбер не бил натоварен с открита покана за намаз, помолил Али да не разгласява тези движения. Същата нощ обаче Хз. Али получил вдъхновение от праведния път, приел исляма и се присъединил към тях. През тези години задължителните намази се изпълнявали два пъти през деня. В тази връзка, освен 55 айет на сура Мюмин няма подробни обяснения. Затова начиная от третата до десетата година на вестителството на Пейгамбера ни се осъществявали сутрешни и вечерни намази. През последната половина на десетата година към тях прибавили и нощния намаз, който се извършвал една година. В средата на единайсетата година петкратният намаз се възприел като фарз, а среднощният се изоставил.
Първия си намаз с джемаата нашият Пейгамбер е изпълнил през шестата година от пророчеството му, след като Хз. Хамза и три дни след него Хз. Омер са приели исляма. В този период той е извършвал ибадетите си в дома на Еркан б. Ебил Еркан в близост до Сафа.Исра и Мирадж, които са едни от най-важните събития в историята на исляма, а и от гледна точка на историята на намаза като ибадет. Намазите, които допреди две и половина години преди преселението се изпълнявали по два пъти на ден, в два рекята, то в нощта на мираджа бил утвърден като петкратен. Освен айетите, в които се споменава за намаза, също може да се направи извода, че става въпрос за петкратния намаз. Тъй като бил ибадет, подлежащ на приложение  как ще започне и приключи, и е било предоставено да определи Расулюллах. Той от своя страна показал на сахабиите онова, което научил от Джебраил /а.с./. Този начин на изпълнение достигнал до нас чрез предания. Ето защо мюсюлманите вече петнайсет века изпълняват своите намази, така, както го е изпълнявал Пейгамбера ни и както научил асхаба си.
Д-р Мухаммед Али АСАР