Въздействието на намаза

Намазът е ключът за всяко добро. Сдобива сърцето с близост и щастие. Дава радост и спокойствие на душата. Придава работливост и жизненост на тялото.
Човек не живее в едно и също състояние. Понякога е болен, понякога объркан. Ако за едно нещо го видим радостен, за друго го виждаме тъжен.
Намазът има много видове. Има намаз на постоянно пребиваващ, намаз на пътник, намаз на болен, намаз при страх, петъчен намаз, байрам намаз, дженазе намаз, намаз за дъжд, нощен намаз… Множеството видове намаз така да се каже премахва тревогите на човека, изцерява болестите и мъките му.
Задължителния намаз (фарзовете) се повтаря. И така за раба намазът е като един постоянен надзор. Мюсюлманина си предоставя душата на своя Създател, пред Господаря си той продължава напред. Той осъзнава, че е под надзора на Господаря си, под Негова закрила. Той получава духовна сила и подкрепа от своя Господар, които ще му помогнат срещу житейската заетост. Не се поддава на земните предизвикателства. Материалното не го ангажира. Защото от намаз до намаз той се преизпълва със запас, който тласка сърцето му към доброто и премахва причините водещи към злото. Пратеникът( с.а.с) казва: “…Онзи от вас, който очаква (следващия) намаз, все едно е в намаз”.
Намазът има и възпитателно въздействие. Намазът възпитава душата на човека на покорство пред Създателя, поучава раба на рабските порядки и задълженията към Господаря. Това се установява в сърцето на извършващия намаз вследствие на вярата му относно; могъществото, величието, наказанието, милостта и опрощението на Аллах. Също така, намаза разкрасява човека с превъзходни нравствени стойности. Това е така, защото, именно, намаза изважда душата от низките и елементарни качества и я възвисява. Ако изследваме въздействието на намаза върху човека ще установим, че извършващия намаз е човек; правдив, с доверие, признателен, предан, опрощаващ, снизходителен, справедлив, далече е от предателството, лакомията, от не удържане на думата, от измяната на договореностите, от потисничеството, високомерието, гневът…
Когато мюсюлманинът застане да извършва намаз с другите, той се чувства като едно цяло, заедно с всички мюсюлмани, които от четирите краища на света се обръщат към едно и също къбле. Той отхвърля на страни разделението и разбира, че расизма, групирането нямат никакво място. Всички сме раби на Аллах, Господарят е един за всички, религията е една, къблето е едно. Няма разлика между богатия и бедния, между високопоставения и обикновения човек. Мюсюлманинът се стреми да се насочи правдиво към Аллах. Ето защо, той не залита наляво или надясно. Следвайки този път, той се стреми във всичките си дела да бъде справедлив и се възпитава върху мъдростта.
Мюсюлманинът, който ходи в джамията, споделя болката и радостите на всички, които я посещават заедно с него. По този начин той става активен фактор сред джемаата и обществото. Намазът приучава човека да бъде взискателен за даденото обещание и за времето. И така човекът привиква на ред в целия си живот. Чрез следването на имама той привиква към спазване на издадените заповеди.