Да се интересуваме от децата си

Ние възприемаме децата си като голям дар и милост на Всевишния Аллах към нас. Те са радост и светлина за очите ни. Но това в никакъв случай не е достатъчно за тях. На нас се пада голямата отговорност за тяхното обучение и правилно възпитание. За всичко това Аллах Teaля ще ни търси сметка. Изпълнението на този дълг ще ни достави вечна награда.
В това отношение Аллах Теаля повелява: „И знайте, че имотите и децата ви са изпитание, и че при Аллах има огромна отплата!” (ел-Енфал, 8:28)
От своя страна любимият ни Пейгамбер (с.а.с.) поставя ударението върху нашите задължения спрямо тях: „Всички вие сте ръководители и носите отговорност за тези, които ръководите!”, „Отнасяйте се добре към децата си, зачитайте ги и ги дарявайте. Възпитавайте ги по най-добрия начин!”
Първостепенната отговорност, която носим по отношение на децата ни, включва преди всичко тяхното възпитание и израстване съгласно духа и повелите на Аллах. Доброто
възпитание детето получава първо в семейното огнище. То фиксира като фотоапарат всяка постъпка в семейството и когато порасне се отразява в целия му живот. Ако в едно семейство има обич и толерантност, то и децата, които са получили това възпитание, ще се влеят хармонично в обществото. Доказан факт е, че тези, които извършват престъпления, са израснали в нездрава атмосфера в семейството и обкръжението му. Ето защо наред със семейното възпитание трябва да следим и за отношението на децата към тяхното обкръжение. Да ги предпазваме от употреба на алкохол, опиати, както и от непристойни порнографски издания и други вредни навици и от влиянието на течения, които противоречат на религиозните и нравствените ценности.
В противен случай те ще затъват буквално в тресавището на провиненията. По отношение на нашия дълг спрямо тях, Всевишният Аллах повелява:
„О, вярващи, пазете себе си и своите семейства от джехеннемския огън, гориво, на които са хората и камъните! Там бдят строги и сурови ангели, които не се противят на Аллах с Неговата повеля към тях и вършат каквото им се повели.” (ет-Тахрим, 67: 6)
Във връзка с този айет Хз. Омер попитал любимия ни Пейгамбер: „Я, Расуляллах! Ние се пазим от огъня. А как да предпазим децата си от него?” Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелил: „Като ги предпазите от неща, които Аллах ви е забранил, и им повелите неща, които Аллах ви е повелил. Така ще съумеете да ги предпазите!”
Сираците не са само деца, чиито родители са починали. Сираци са и тези деца, от които никой не се интересува, които са пренебрегнати от всички. Ето защо трябва отблизо да следим живота, обучението и възпитанието на децата, гаранция за нашето бъдеще. Правилно и добре да ги възпитаме в духа на наставленията и повелите на Аллах Теаля, на
религията и нравствените ни ценности. Да ги предпазим от вредните наклонности, които са опасност за бъдещето им. И нека никога не забравяме думите на нашия Пейгамбер (с.а.с.): „Един баща не може да остави по-ценно наследство на своето дете от доброто възпитание.”