Утринният намаз начин за спечелване закрилата на Аллах

Намазът е най-конкретния израз на връзката на Аллах с Неговия раб. Този ибадет, който е възложен като фарз на вярващите /Ниса,109/, е дар на Расулюллах и неговите последователи от нощта мирадж.
Намазът е неизменно задължение за тези, които го изпълняват навреме и както му се полага и те са известени с дженнета. Редовното отслужване на намазите /Мюминун, 9/ и тези, които в своите молитви са постоянни /Меаридж,23/ са вярващи с похвални нрави. Заедно с това обаче утринният намаз е ибадет, който ни затруднява най-много с оглед запазването и поддържането му. Тази първа и най-важна задача, чиято отговорност ляга върху плещите на човека, често се пренебрегва поради различни причини.
Хз. Пейгамбера ни повелява: „Който кланя утринния си намаз, той се намира под закрилата на Аллах“ /Муслим/ Според това Аллах Теаля гарантира на Своя раб, че няма да го изостави без отплата както на този, така и в отвъдния свят. докато рабът не изостави намазите си, никога няма да пострада договореността му с Аллах. Това доверие, което се оказва на утринния намаз се дължи на факта, че в сравнение с останалите намази, той е по-труден. Не е лесно да се отзовеш на призива на своя Създател преди още да се зазорило, докато мнозина още спятспокойно в топлите си постели. Дори в ушите ти да отеква гласа на муеззина: „ес-салятю хайрун минен невм“ /намазът е по-благодатен от съня!“/ все пак не е лесно човек да се откаже от най-сладкия си сън. Отначало той си дава малки отстъпки като си казва: „Как во от това, че ще спа още пет минути?“ Но когато те се повтарят и стават навик, тогава клепките се отварят едва с първите лъчи на слънцето. Тогава и да чувстваш горчилката от неизпълненото обещание пред Създателя,вече не е възможно да върнеш времето обратно назад.
Всеки човек може да изпита този момент на залисия и заблуждение било поради преумора от всекидневните грижи, друг път поради напразно пропилените часове пред телевизора или пък поради ненормалното вникване на утринния намаз.
Утринният намаз, който ни кара да напуснем съня си в най-приятните му минути е толкова по-ценен пред Аллах и Неговия Пратеник. Аллах Теаля, Който ни е повелил да кланяме намазите си от обед до посред нощ, ни е наредил: «Отслужвай и утринната молитва!» /Исра,78/, с което по-специално е подчертал значението на утринния намаз.
А Расулюллах известява с дженнета онези, които изпълняват утринните намази като един от двата вида намаз, които се отслужват в прохлада“. /Бухари/.
Особено значение придобива в живота на мюсюлманина денят, когато кланя утринния си намаз, с което изпълнява дълга си пред Аллах и спечелва Неговата закрила. За този, който застава пред своя Създател в този час свидетелстват дневните и нощните ангели - меляикета. /Муслим/ Освен това утринният намаз е най-прекрасният и най-значимият начин за изразяване на нашата благодарност на Всевишния Аллах, Който благодарение на безкрайната Си мощ ни пробужда от съня – по-малкия брат на смъртта. Расулюллах разкрива какви още усилия ще положат вярващите, когато узнаят достойнствата, които ще придобият, когато отслужват утринния намаз: „Ако хората знаеха какви добродетели и достойнства крият ятсъ и утринните намази, те щяха да се влачат и да дойдат да ги отслужват с джемаата“. (Бухари) Утринните намази са най-добрата възможност за вярващия, ако не иска да се лишава от най-благодатния миг на деня и закрилата на нашия Създател. Макар че се пренебрегва много по- често по извинителни и неизвинителни причини, в сравнение с останалите намази, то придобиването на навика за ставане за утринните намази е дълг на всеки мюсюлманин.